– …и използват къщата ни като че ли им принадлежи – довърши Мария решително. – Моля те, поговори със Светлана Огнянова.
Александър въздъхна тежко и прокара ръка през косата си.
– Как си го представяш? Да ѝ звънна и да ѝ заявя да не стъпва повече тук?
– Не. Просто ѝ обясни, че ние ще решаваме кога и кого каним. Това е нормално, нали? – отвърна Мария спокойно, но твърдо.
– Не мога да го кажа така. Ако искаш, ти ѝ го кажи.
– Добре. Щом трябва – аз ще го направя. Само после не ми се сърди – отвърна тя и скръсти ръце.
Както обикновено, още следващия уикенд Светлана Огнянова и съпругът ѝ се появиха пред портата, носейки голям леген с мариновано месо. Малко по-късно пристигнаха и още две семейства – Ковач и Пиринки. Дворът отново се изпълни с глъчка и шум.
Александър беше напрегнат като струна. Очакваше всеки момент да избухне скандал. За негово учудване обаче Мария посрещна всички с усмивка и дори предложи кафе.
– Дъще, месото вече е на скарата. Хайде да приготвим салатите – провикна се свекървата, влизайки уверено в кухнята.
– Разбира се. Само кажете къде са зеленчуците – отвърна Мария.
– Как къде? Нали вие трябваше да ги купите? – учуди се Светлана Огнянова.
– Ние? Защо да сме длъжни? – Мария я изгледа невярващо.
– А кой друг? Ние донесохме месото, вие поемате останалото. Така го мислех.
– Е, аз пък изобщо не съм го мислила така – гласът на Мария застудя. – Вие сами решихте да дойдете всички заедно. И очаквате ние да тичаме до града да ви снабдяваме? В момента не сме в цветущо финансово положение. Тъкмо платихме почивка на морето.
– Как така „сами“? Попитах Александър и той каза да дойдем. Значи за екскурзия средства има, а за домати и краставици – няма? – възмути се свекървата.
Мария вече не се сдържаше.
– Чуйте ме добре, мамо. Аз не искам тези сборища! В почивните дни искам да си почивам, не да стоя край печката от сутрин до вечер. Днес ще седнете, но занапред идвайте само ако ви поканим!
– Аз идвам при сина си! – отсече Светлана Огнянова.
– А това е и моят дом! Ако сте при него, извикайте го тук да готви цял ден, а аз ще си легна на дивана! – заяви Мария, свали престилката си и излезе от кухнята.
Повече не се появи при гостите.
Късно вечерта, когато дворът опустя и колите една по една се изнизаха по улицата, Александър влезе при нея.
– Мила, защо не дойде на масата? Стига вече сърдити физиономии.
Мария го погледна спокойно.
– Ти настоя да говоря с майка ти. Е, говорих.
Този път не се скараха. Александър разбираше напълно колко натрупано напрежение имаше у нея. И той самият не изпитваше особен възторг от непрестанните нашествия на роднините.
Месец по-късно семейство Борисови, както бяха планирали, заминаха на дългоочакваната си морска ваканция. Само че вместо спокойствие и безгрижни дни, пътуването им поднесе съвсем различна изненада.
