Невена се настани срещу него и спокойно скръсти ръце на масата.
— Знаеш ли кое е най-странното? Изобщо не изпитвам гняв. Дори напротив — благодарна съм ти.
Думите ѝ прозвучаха твърдо и ясно.
— Благодарна? — не повярва Красимир.
— Да. Ти ми отвори очите. Показa ми, че съм много по-силна, отколкото сама съм предполагала.
Той я изгледа объркано.
— И какво смяташ да правиш оттук нататък?
— Да живея. Тук. В собствения си дом.
Тя подчерта последните думи.
— Може би най-сетне ще се захвана с нещо, за което все отлагах — от страх или от удобство. Сега ще имам време за себе си.
— А Явор? — попита той предпазливо.
— Явор е на двайсет и една. Пълнолетен мъж. Убедена съм, че отлично разбира кой от родителите му как се държи.
Красимир стана и започна нервно да обикаля кухнята.
— Невена, можем да се разберем като зрели хора. Ще ти изплатя обезщетение…
Тя повдигна вежди.
— За какво по-точно?
— За апартамента… за годините ни заедно.
По устните ѝ пробяга лека усмивка.
— Искаш да изкупиш жилището ми, за да настаниш тук любовницата си?
— Не го казвай така грубо…
— А как да го нарека? Предлагаш ми пари, за да се изнеса доброволно и да остана без покрив?
Невена се засмя — тихо, без истерия, без омраза.
— Знаеш ли, преди време вероятно щях да приема. От съжаление към теб. Щях да си кажа: „Горкият, не е лош човек, просто се е влюбил.“ Щях да отида при сестра си и дори да ти поискам прошка, че не съм успяла да задържа брака ни.
Тя се изправи и застана до прозореца.
— Сега обаче виждам истината. Просто си бил убеден, че съм удобна и наивна, че ще търпя всичко.
Обърна се към него.
— Сгрешил си.
— Значи отказваш да напуснеш?
— Аз оставам. Ти си този, който ще си тръгне. Днес. И ще вземеш само личните си вещи.
Той стисна устни.
— А ако откажа?
Погледът ѝ беше спокоен — онзи спокоен поглед на човек, който най-сетне е намерил опора в себе си.
— Тогава утре Габриела ще научи, че любимият ѝ не е свободен мъж, а все още женен. И че е планирал да уреди „жилищния въпрос“ зад гърба ми. Мислиш ли, че ще ѝ допадне?
В стаята настъпи тишина. Красимир не намери какво да отвърне.
— Имаш един час — добави Невена. — В пет идват приятелките ми. Не желая да присъстват на семейния спектакъл.
Тя взе пулверизатора от перваза и започна да пръска цветята. Водните капки тихо зашумоляха по листата, а подът изскърца под стъпките му, докато събираше багажа си.
Невена се усмихна на любимата си теменужка.
Истинският ѝ живот започваше точно сега — без украса, без илюзии, но с лекота и малко иронична усмивка.
