— А апартаментът? В него сме влагали и двамата. Ремонтирахме, обзаведохме го…
Невена най-сетне вдигна очи към него.
— Ремонтирахме ли? Имаш предвид ремонта, който баща ми направи със собствените си ръце и без да вземе и стотинка? Или мебелите, които купувахме с моята заплата, докато ти „търсеше призванието си“?
— Аз винаги съм работил!
— Работеше, да. Само че заплатата ти някак изчезваше за лични нужди, а сметките и разходите по дома оставаха за мен. Помниш ли как го обясняваше? „Мъжът трябва да има свои пари, за да се уважава.“
Красимир замълча.
— Помня и друго — продължи тя спокойно. — Когато каза, че не си готов за деца. После, след като се роди Явор, призна, че бащинството те плаши. А сега пред всички разказваш колко грижовен татко си.
— Какво общо има това сега?
— Има, защото показва, че решението ти не е от вчера. Нито от миналата седмица.
Тя остави ножа на плота и се обърна изцяло към него.
— Кажи ми, Красимир, харесва ли Габриела апартамента? Или вече сте намислили да купувате друг?
Той пребледня.
— Каква Габриела?
— Същата, с която си пишеш от половин година. Осем години е във фирмата ти, няма деца, но много иска. Да не греша?
— Ти ме следиш?
— Нямаше нужда. Сам разказа всичко. Спомни си онази вечер преди три седмици — прибра се сияещ и говореше за „една колежка“ — умна, амбициозна, перспективна. На следващия ден си купи нова риза.
Невена взе кърпата и подсуши ръцете си.
— Започна да се къпеш сутрин, а преди предпочиташе вечер. Купи си нов парфюм. Записа се на фитнес след десет години пауза. А телефонът ти вече влиза с теб и в банята. Преди го оставяше навсякъде без притеснение. И се усмихваш на екрана така, както отдавна не си се усмихвал на мен.
Часовникът на китката му светна с известие. Той машинално погледна и побърза да прикрие дисплея.
— Габриела ли ти пише? — попита тя с почти любопитен тон.
Красимир се отпусна тежко на стола.
— Не съм планирал…
— Кое не си планирал? Да се влюбиш или да те разкрият?
— Стана случайно. Говорехме за работа, после…
— После реши, че е по-удобно аз да си тръгна. Така жилището остава за теб, имиджът ти е запазен — „жена му сама си е тръгнала“, значи тя е виновната. А с Габриела вече нищо няма да ви пречи да започнете на чисто.
