Думите на Мартин Любомиров отекнаха ясно в притихналото фоайе:
— Става дума за скандал. Гергана е отказала да продаде абонамент. Причината — възрастта на клиентката.
Гергана Данаилова скочи като ужилена.
— Мартине, внимавай какво говориш!
Той покри слушалката с длан, но гласът му остана твърд.
— Казвам истината.
— Искаш ли да си събереш нещата още днес?
Погледнах го по-внимателно. Не повече от двайсет и осем годишен, с уморени очи, но изправена стойка. Такива хора крепят бизнеса по-сигурно от всяка лъскава реклама.
— Работя тук от три години — обърна се той към нея. — И никъде в правилника не съм виждал ограничение за възраст.
— Ти си треньор. Гледай си тренировките.
— А ти представляваш клуба.
— Точно така.
След броени минути вътрешната врата се отвори и на прага се появи Светлана Борисова. Около четирийсет и петгодишна, висока, с безупречно подреден костюм и хладно излъчване. Преди две години ѝ поверихме управлението на тази локация, когато открихме петия обект от веригата.
Щом ме видя, спря толкова рязко, че папката едва не се изплъзна от ръцете ѝ.
— Мария Емилова?
В залата настъпи тишина.
Гергана се извърна изненадано.
— Вие се познавате?
Светлана се приближи.
— Добър ден. Защо не съобщихте, че ще идвате?
— Исках да видя обикновен работен ден. Без подготовка.
— И какво установихте?
Погледнах към рецепцията.
— Че жени в пенсионна възраст не се обслужват.
Светлана бавно се обърна към Гергана.
— Моля?
— Не съм го казала точно така — забърза тя. — Просто обясних, че форматът ни е насочен към по-динамична аудитория.
— Отказахте ли продажба на абонамент?
— Опитах се да избегна неудобство.
— Чие неудобство? — попита Светлана спокойно.
Гергана отвори уста, но думите не дойдоха.
Извадих от чантата си копие от устава и го поставих върху плота.
— Това е моят екземпляр. В раздел „Клиенти“ ясно е записано: възраст, външен вид и доходи не могат да бъдат причина за отказ. Добавих този текст лично след инцидента в първия ни клуб, когато 62-годишна жена беше върната заради „неподходяща визия“.
Светлана пребледня.
— Помня случая.
— А екипът ви помни ли правилата?
— Длъжен е.
— Тогава обучението ви куца.
Гергана се вкопчи в ръба на плота.
— Изчакайте… Вие всъщност коя сте?
Погледнах я право в очите.
— Собственикът на веригата.
Жената с семейния абонамент прошепна на приятелката си:
— Това вече е обрат.
Не обърнах глава. Не обичам показни сцени, особено когато някой осъзнае, че е бил груб без причина.
— Гергана — каза Светлана, — да поговорим в кабинета.
— Не — прекъснах я. — Отказът беше направен пред хора. И корекцията ще бъде направена пред хора. Без унижения, но открито.
Лицето на Гергана поруменя.
— Не знаех коя сте.
— Именно това е проблемът. Учтивостта не трябва да зависи от това дали разпознавате човека срещу себе си.
— Опитвах се да пазя нивото на клуба.
— Нивото се поддържа с чисти съблекални, прозрачни цени и уважение. Не с надменност зад рецепцията.
Тя замълча.
Обърнах се към Светлана.
— Каква е цената на годишния абонамент тук?
— Сто петдесет и шест хиляди лева.
— А колко наши клиенти са над 55 години?
— По последен отчет — около хиляда и осемстотин души.
— И колко оплаквания срещу работата на рецепцията сме получили през последните шест месеца?
