— Че подаръците били евтини… — довърши Невена през сълзи.
Атанас Асенов се спогледа с Даниела Костова и по устните му премина горчива усмивка. Той се изправи без дума, пристъпи към стария шкаф в ъгъла и извади от него дебел плик с формат А4, внимателно запечатан.
— Смятахме утре сутрин да минем през вас — подхвана спокойно той, като постави плика на масата пред дъщеря си. — Искахме да ви изненадаме. Да ви оставим да се наспите след първата брачна нощ, да ви видим щастливи.
Невена избърса бузите си с ръкав.
— Какво има вътре?
— Отвори и ще разбереш.
Тя разкъса плика с треперещи пръсти. От него се подадоха официални документи, нотариален акт за дарение, извлечение от Имотния регистър и връзка с ключове.
— Двустаен апартамент — обясни баща ѝ. — В нов квартал, напълно завършен. Аз и майка ти спестявахме години. Леля Десислава даде всичко, което беше събрала. Чичо Румен продаде гаража и старата си кола, за да помогне. Цялата ни „бедна“ рода, както ни нарекоха, се включи. Искахме да имате старт. Да не обикаляте по квартири под наем. Затова в пликовете на сватбата нямаше големи суми — всяка стотинка отиде в тези стени.
Невена впери поглед в документите и сякаш подът под нея се разклати. Хората, които бяха обявени за просяци и неудачници, бяха дали последното си, за да ѝ осигурят дом. А Мартин… той беше готов да захвърли брака им заради заем от триста хиляди лева.
— Апартаментът е на твое име — добави майка ѝ тихо. — Баща ти настоя. Дарение е. При развод не се дели. Утре ще минем през нотариус, за да оформим всичко по закон.
Невена вдигна глава. В очите ѝ вече нямаше влага — само твърдост.
— Значи не подлежи на делба — произнесе бавно тя. — Това е прекрасно.
— Ще се върнеш ли при него? — попита Атанас Асенов.
— Не — отсече тя без колебание. — Утре прекратяваме брака. Анулиране или развод — няма значение. Важно е да стане възможно най-бързо.
На следващата сутрин тя отиде до хотела единствено, за да прибере останалите си вещи. Мартин спеше разхвърлян върху леглото. Светлана Огнянова не се виждаше. Невена остави кратка бележка върху нощното шкафче: „Съгласна съм на развод. Ще подам документите лично.“
Процедурата мина неочаквано лесно. Мартин дори не се появи в гражданското, а изпрати майка си с пълномощно, за да следи дали няма „имуществени претенции“. Невена подписа всичко мълчаливо, без да срещне погледа на бившата си свекърва. По това време вече се беше нанесла в новото жилище. На лоджията подреждаше малко ателие, където създаваше сложни композиции от мъх и камък — работите ѝ се разпродаваха още щом ги публикуваше.
Две седмици изминаха като миг. Тя дишаше свободно, без напрежението да я стяга в гърдите. Но вътрешно усещаше, че спокойствието няма да трае дълго. Хората обичат клюките, а новините се разнасят бързо.
В събота сутринта звънецът на входната врата иззвъня настойчиво — три пъти поред. Този ритъм ѝ беше добре познат.
Невена надникна през шпионката. На прага стоеше Мартин, стискайки огромен букет от онези скъпи божури. Зад гърба му се подаваше Светлана Огнянова, а до нея — Николай, същият приятел и свидетел от сватбата.
Тя отключи.
— Здравей, любов моя! — разтегли устни Мартин, сякаш нищо не се беше случило. Опита да пристъпи навътре, но Невена не помръдна. — Айде стига си се сърдила. Всички се поизпуснахме. Стрес, напрежение… Сватба е, знаеш как е.
Светлана Огнянова надничаше зад рамото му с най-изкуствената усмивка, която човек можеше да си представи.
— Невенче, миличка, не се инати — пропя тя. — Ние не знаехме! Чухме, че си получила апартаментче? Двустаен? Браво на родителите ти, какви хитреци се оказаха!
— Ние сме семейство, коте — опита се Мартин да я избута леко с рамо, за да влезе. — В семейството всичко е общо. Трябва да полеем новото жилище, да го огледаме. Може мебелите да разместим. Аз си мислех едната стая да направя студио за стрийминг…
Гневът, който Невена беше преглъщала и превръщала в работа, изведнъж се надигна. В паметта ѝ изплуваха думите му в хотела, продадената кола на чичо Румен, подигравателното „баласт“.
— Семейство? — повтори тя тихо, а спокойствието в гласа ѝ прозвуча по-страшно от вик. — Ти каза, че съжаляваш, че си се оженил за мен.
— Бях ядосан! — махна с ръка Мартин, вече почти прекрачил прага. — Приятелите се подиграваха, този кредит… Остави го. Важното е, че вече имаме къде да живеем! Заема ще го изплатим бързо — ако отдадем едната стая под наем или майка се премести при нас и даде нейното жилище…
Дързост. Безгранична, нахална дързост. Те не бяха дошли да се помиряват.
