Светлана Любомирова не беше от жените, които приемат поражението без бой. Първата ѝ стъпка беше да изпрати адвокат, който се опита да внуши, че Георги Валентинов има пълното право да остане да живее в жилището на съпругата си. Гергана Валентинова обаче дори не го покани вътре. Изслуша го на прага, с ръка върху дръжката на вратата, и хладно му посочи изхода.
Няколко дни по-късно на вратата се появи кварталният полицай.
— Госпожо Валентинова, срещу вас има подаден сигнал — съобщи той официално. — Съседи твърдят, че нощем вдигате шум и нарушавате обществения ред. Налага се да направя проверка и да съставя протокол.
Още в този миг Гергана разбра замисъла — опит да бъде представена като нестабилна и конфликтна. Без да спори, тя реши да стигне до източника. Изкачи се до втория етаж при възрастния си съсед Тодор Валентинов.
— Господин Валентинов, вие ли сте подали жалба срещу мен? — попита тя спокойно.
Старецът я изгледа изненадано и поклати глава.
— Каква жалба, дете? Една жена от управата мина, каза, че събират подписи за подмяна на тръбите в мазето. Подписах се, без да чета много.
Гергана му показа снимка на Светлана Любомирова на телефона си.
— Тази ли беше?
— Същата! — отвърна той без колебание.
Същия следобед Гергана подаде официален сигнал за клевета и злоупотреба с подпис. Към документите приложи писмените обяснения на Тодор Валентинов. Когато кварталният осъзна, че е бил въвлечен в семейна интрига с фалшиви основания, лично се свърза със Светлана Любомирова и я предупреди, че подобни действия могат да доведат до сериозни правни последствия.
След този разговор настъпи тишина. Свекървата се оттегли — поне временно.
В навечерието на деня, когато Гергана трябваше да получи документите за развода, телефонът ѝ звънна. Беше Георги.
— Гергана… можем ли да се видим? — гласът му звучеше пречупено, уморено.
Тя прие. Срещнаха се в малко кафене до парка. Георги изглеждаше съсипан — отслабнал, с тъмни кръгове под очите. Очевидно животът в тесния апартамент под постоянния контрол на майка му не бе така удобен, както си бе представял.
— Искам всичко това да приключи — промълви той, без да я поглежда. — Мама прекалява. Харчи пари за адвокати и измисля безумни схеми. Изтощен съм.
— Това са твои избори, Георги — отвърна тя спокойно.
— Ще говоря с нея. Само… моля те, оттегли жалбата за фалшифицираните подписи. Нека се разделим без повече скандали.
Гергана го гледаше продължително. Осем години бяха живели заедно, но сега ясно виждаше — в него липсваше твърдост. Винаги се носеше по течението, според това кой говори по-силно.
— Добре — каза накрая. — Но ако още веднъж чуя за намеса от страна на майка ти или я видя пред входа си, ще подновя всичко. И този път няма да отстъпя.
Той кимна прибързано.
Същата вечер Гергана получи удостоверението, че бракът ѝ е официално прекратен. Междувременно банката отдавна беше анулирала общата им кредитна молба.
Тя се прибра в малкия си апартамент, събу обувките си и влезе в кухнята. Старият чайник засвири познато, почти утешително.
Домът ѝ най-сетне беше тих. Нямаше нужда повече да брои стотинки до заплата, да слуша подигравки за евтината покривка или да живее в страх, че ще бъде изхвърлена заради нечии интриги. Предстоеше ѝ да спестява сама и да разчита единствено на себе си. Но всяко решение занапред щеше да бъде нейно. В този нов етап от живота ѝ нямаше място за чужди манипулации — вратата към тях беше затворена окончателно.
