Тя пое дъх и продължи спокойно, без да повишава тон:
— Ако договорът се сключи на името на майка ти, жилището ще бъде нейна собственост. А ние ще изплащаме заем за нещо, което не ни принадлежи.
— Как така „нейна“? — избухна Георги Валентинов мигновено. Усмивката му се стопи и лицето му се изопна. — Това е майка ми! Тя мисли за нашето добро. Не спи по цели нощи, за да измисли как да ни подсигури! Само ти навсякъде търсиш измама. Никаква благодарност нямаш!
Той скочи толкова рязко, че столът зад него изскърца и едва не се преобърна, после се затвори в хола. След малко оттам се разнесе глухото бръмчене на телевизора.
Следващите дни се превърнаха в изтощителна борба на нерви. Георги оказваше натиск — мълчеше демонстративно, отказваше да вечеря, а когато звънеше на Светлана Любомирова, го правеше показно, точно пред съпругата си, като се оплакваше високо от „инатливата егоистка“.
Развръзката настъпи в събота.
Светлана Любомирова се появи без предупреждение. Точно в десет сутринта прекрачи прага, без дори да събуе кожените си боти, и направо се насочи към кухнята. Постави тежък каталог за строителни материали върху масата.
— Гергана, махни тази покривка, грозна е — подхвърли тя с погнуса и бутна края ѝ с пръсти.
— Напълно си е наред. Не даваме пари за нова, спестяваме — отвърна Гергана Валентинова, скръствайки ръце.
— Е, вече може да си отдъхнете. — Свекървата отвори каталога на отбелязана страница. — Апартаментът ще е на мое име, затова съм си харесала плочки за банята. Испански. А за спалнята — тапети за боядисване. Не понасям шарени мотиви. Щом ще живеете там, всичко трябва да е в неутрални тонове, за да не се налага после аз да преправям.
Гергана впери поглед в безупречно поддържаната ѝ ръка, която уверено разгръщаше страниците, и усети как в нея всичко кипва.
— Довършителните работи в нашия дом ще ги изберем ние — произнесе твърдо тя.
— „Нашия“? — Светлана Любомирова повдигна вежди с престорено учудване. — Документите ще са на мое име. Следователно аз ще решавам. Вашата работа е единствено да внасяте вноските навреме. Без мен сте за никъде! Ако не стане както казвам, ще забраня на Георги изобщо да влиза в този кредит с теб. Да видим как сама ще се оправиш с твоята заплата!
— Мамо, недей така… — измънка Георги от прага.
— Млъквай! — сряза го тя. — Жена ти си е въобразила твърде много!
Светлана рязко затвори каталога, грабна го и излезе. Входната врата се тръшна с такава сила, че от рамката се посипа прах.
Георги се обърна към съпругата си.
— Доволна ли си? Разстрои майка ми! — изсъска той. — Утре отиваме в банката и подписваме на нейно име. Писна ми от сцените ти.
Извади от шкафа чиста хавлия и се заключи в банята. След секунди се чу шумът на пуснатата вода.
Гергана остана неподвижна в коридора. Съмнения вече нямаше.
Тя влезе в спалнята, отвори гардероба и измъкна от долния рафт здрав чувал от сто и двадесет литра. Нямаше нито време, нито желание да събира всичко прилежно. Наведе се и започна да тъпче вътре неговите вещи.
