— Именно това е абсурдът — въздъхна Надежда. — Разбрах, че положението изобщо не е такова, каквото го представят. Тя работи, получава пенсия и дори дава стая под наем. А Драгомир продължава да твърди, че сме длъжни да я издържаме. Самият той обаче не помръдва и пръст, за да изкара поне един лев.
Евелина поклати глава с разбиране.
— Толкова познат сценарий… Колежката ми мина през същото. Мъжът ѝ две години „се търсеше“, а свекървата идваше всяка седмица да ѝ обяснява колко е неспособна съпруга. Накрая се разведоха.
— И как е сега? — попита тихо Надежда.
— Повече от добре. Казва, че сякаш е свалила огромен товар от гърба си. И знаеш ли кое е най-интересното? Остават ѝ повече пари. Оказало се, че е по-евтино да живееш сама, отколкото да издържаш пораснал мъж и майка му.
Надежда се загледа през прозореца. Думите на приятелката ѝ заседнаха в съзнанието. Може би наистина беше време за промяна. Така повече не можеше да продължава.
— Знаеш ли кое ме боли най-много? — обърна се тя след кратко мълчание. — Обичам го. Или поне го обичах… Вече не съм сигурна. Но при тези условия не мога да живея.
— Тогава говори открито с него. Постави граница. Кажи му ясно: или започва работа и спира да финансира „маминия бюджет“, или всеки по своя път. Реакцията му ще ти покаже всичко.
— Страх ме е, че ще избере майка си — усмихна се горчиво Надежда.
— Ако стане така, поне ще знаеш къде стоиш — стисна ръката ѝ Евелина. — А яснотата понякога е най-големият подарък.
Когато се прибра, завари Драгомир пред компютъра. Потънал беше в някаква онлайн игра и дори не се обърна, щом тя влезе.
— Трябва да поговорим. Сериозно — заяви тя.
— Само минутка, да довърша мача — махна той с ръка, без да сваля слушалките.
Надежда пристъпи напред и затвори лаптопа.
— Не. Сега. Това е по-важно от виртуалните ти битки.
— Шегуваш ли се? Това беше ранкирана игра! — възмути се той.
— Не ме интересува класацията ти. Семейството ни има проблеми, а ти се държиш като тийнейджър.
— Хайде, изсипи всичко, което ти тежи — облегна се назад, скръсти ръце и я изгледа предизвикателно.
— Повече няма да превеждам пари на майка ти — каза спокойно, но твърдо Надежда. — И очаквам в рамките на месец да си намериш работа. Каквато и да е. Може да не е мечтаната позиция, но трябва да имаме втори доход.
— Това ултиматум ли е? — повдигна вежди Драгомир.
— Да. Защото съм изтощена да нося всичко сама. Или започваш да се държиш като зрял човек и поемаш отговорност, или се разделяме.
— Мама беше права — поклати глава той. — Каза, че мислиш само за пари и че си меркантилна.
— Тя греши. Аз мисля за бъдещето ни. На трийсет и две съм и искам дете. Как да планирам бременност, когато съпругът ми осем месеца стои без работа?
— Това е временно!
— Осем месеца не са „временно“, а начин на живот! — повиши тон тя. — И по начина, по който реагираш, личи, че нямаш намерение да променяш нищо.
— Какво очакваш? Да стана охранител? Или продавач? Да се унижа, само за да си спокойна?
— Очаквам да пораснеш и да поемеш своята част от отговорността. Но явно това ти идва в повече.
Драгомир рязко се изправи.
— Знаеш ли какво? Отивам при мама. Поне там разговарят с мен нормално, без сцени.
— Върви — отвърна уморено Надежда. — И помисли върху думите ми. Имаш един месец.
След като вратата се затвори зад него, тя се отпусна на дивана и сълзите сами потекоха. Нищо не се беше развило така, както някога си беше представяла. Но изборът вече беше направен — или той щеше да се осъзнае, или тя трябваше да започне начисто.
На следващата сутрин се събуди сама. Драгомир не се беше прибрал и не беше изпратил дори съобщение. Надежда си направи закуска, приготви се за работа и се опита да изтласка от мислите си вчерашния скандал.
В офиса я очакваше изненада. Кирил Петров я повика в кабинета си.
— Надежда, имам отлични новини — усмихна се той. — Помните международния проект, който ръководихте?
— Разбира се, приключихме го миналия месец.
— Клиентите са изключително доволни. Дотолкова, че искат годишен договор с нас и настояват именно вие да координирате всички техни проекти.
— Това е прекрасно! — почувства как настроението ѝ рязко се повишава.
— Има още. Поради разширяването ви предлагаме повишение — старши проектен мениджър. Заплатата ще бъде увеличена с около четиридесет процента.
Тя за миг остана без думи. Подобно увеличение щеше да облекчи значително финансовото напрежение.
— Благодаря ви! Разбира се, че приемам!
— Заслужихте го. От понеделник започвате в новата роля. Вие сте сред най-ценните ни служители.
Излизайки от кабинета, първият ѝ импулс беше да се обади на Драгомир и да сподели радостта си. После се спря — нека първо той покаже, че е готов да направи крачка.
Вечерта, щом отключи входната врата, Надежда замръзна. В кухнята, с чаша чай в ръка, седеше Светлана Николова. Държеше се така, сякаш е господарката на дома.
— Добър вечер — каза сдържано Надежда.
