Тишината в стаята натежа още повече, след като осъзнаването окончателно се намести в съзнанието на Гергана. Без нейно участие бе взето решение, което засягаше пряко и нея – и то не за дреболия, а за бъдещите доходи на съпруга ѝ.
Николай наруши мълчанието, като се хвана за корема и се опита да се усмихне:
— Гергана, хайде да хапнем нещо. От сутринта сме навън с мама. Половин ден висяхме в автосалона да подписваме документи. Миришеше на печена риба в ресторанта до него, направо ни се доплака от глад. Да сядаме.
Тя кимна спокойно.
— Добре. Измийте си ръцете.
В кухнята движенията ѝ бяха премерени и хладни. Извади от шкафа две обикновени дълбоки чинии. От чекмеджето измъкна два пакета евтина инстантна юфка, останали от миналото лято за „мързеливи“ дни. Счупи сухите блокчета и ги заля с вряла вода. След това отвори фурната, извади красиво плато, подреди върху него апетитно парче печена пъстърва, добави свежа зелена салата и си наля още малко червено вино.
Когато Николай и Светлана Валентинова влязоха, свекървата вече доволно потръпваше от очакване. Но щом видяха какво има на масата, и двамата замръзнаха.
— Това някаква шега ли е? — повдигна вежди Светлана Валентинова и с два пръста побутна купичката с разкашканата юфка.
— А рибата къде е? — намръщи се Николай. — Гергана, наистина съм гладен. Недей да се закачаш.
Тя седна срещу тях, отряза си парче от сочната пъстърва и спокойно го опита.
— Няма шега. Това е новият ви хранителен план.
— Какъв план? — напрегна се той.
— Нека сметнем. Досега живеехме с два дохода. Планирахме почивки, купувахме качествена храна. От днес нататък цялата ти заплата отива директно в банката. Моите средства си остават за мен.
— Ние сме семейство! — избухна Николай.
— Бяхме. До момента, в който реши сам да поемеш този ангажимент. Прегледах си бюджета. Плащам сметките за жилището, покривам разходите за храната си, за ветеринаря на Борис, за дрехите си и за спестяванията. В графата „издръжка на пораснал мъж с амбиции“ не съм предвидила сума.
Столът изскърца рязко, когато Светлана Валентинова се изправи.
— Как не те е срам! Това ти е законният съпруг! Има право да живее тук и да се храни като човек!
— Апартаментът е купен от мен три години преди да се запозная с вашия син — отвърна Гергана без да повиши тон. — Николай има адресна регистрация тук. Както се оказва — временно.
Тя го погледна право в очите. Той стискаше облегалката на стола, сякаш търсеше опора.
— Ти подписа договор за автокредит с месечна вноска, която поглъща цялата ти заплата, разчитайки, че аз ще те издържам… — произнесе тя бавно и отчетливо.
