— Добър вечер, Светлана Валентинова — произнесе Гергана с равен, сдържан тон. — Моля ви, събуйте обувките. Навън е пълно с киша.
Свекървата ѝ сбърчи недоволно устни, но въпреки това започна да разкопчава циповете на ботушите си.
— Ох, Гери, ти винаги с тези правила… А човекът има повод за празник! На Николай вече му отива да кара представителна кола. Все пак е началник на направление!
— Старши специалист е — уточни спокойно Гергана. — За ръководител още му предстои път.
— Това е въпрос на време! — махна с ръка Николай, докато крачеше към хола и се отпусна тежко върху светлия диван. Борис, който дремеше в края, изръмжа недоволно и се мушна под масата. — С такава машина отношението в офиса ще е съвсем различно. Това е инвестиция, Гери. В имиджа ми. В нашето бъдеще.
Тя го последва и застана срещу него, без да сяда.
— Купил си кола? — попита тихо. Гласът ѝ бе овладян, но пръстите ѝ изстинаха.
— Купихме — намеси се Светлана Валентинова и се настани до сина си. — Отидох с него да помогна. Николай беше толкова въодушевен, че му трябваше разумен женски поглед. И какви гуми ни подариха само!
— С какви средства, Николай?
Той се поколеба. Усмивката му помръкна, а по челото му пробяга сянка на притеснение.
— Ами… условията бяха много изгодни. Промоция от салона. Глупаво щеше да е да изпусна такава възможност.
— По общата ни спестовна сметка имаше пари за парцел. Ти почти нямаш лични спестявания. Подобен джип струва цяло състояние. Откъде дойдоха?
— От банка, разбира се! — разпери ръце свекървата, сякаш обясняваше нещо елементарно. — Днес всички живеят така. Целият свят е на кредит! Или искаш мъжът ти да се вози с автобуса до пенсия?
Настъпи тежка пауза. От кухнята се чуваше само съскането на кипящия чайник.
— Каква е месечната вноска? — Гергана не откъсваше поглед от съпруга си.
Николай сви рамене и погледна към майка си. Тя му кимна насърчително.
— Почти цялата ми заплата — измърмори той набързо. — Но това е ако броим само основното възнаграждение! Ще поема повече извънредни часове, ще изкарвам бонуси. Кредитът е дългосрочен, времето ще мине неусетно. А и застраховката е включена във вноската — много удобно.
Гергана затвори очи за миг.
— Значи през следващите години доходът ти ще отива директно в банката?
— Казах ти, ще има премии! — повиши тон Николай.
— А ежедневните разходи? Храната, горивото за този гигант, зимните гуми, сервизът, дрехите ти, обедите в офиса?
Светлана Валентинова изправи гръб, възмутена.
— Гергана, защо все за пари говориш? Като счетоводител звучиш! Момчето ти сбъдна мечтата си. В едно семейство трябва да има подкрепа. Ти печелиш отлично, имаш собствено дизайнерско студио. Апартаментът е твой, изплатен е, нямате наем. Нима ще откажеш на съпруга си една чиния супа? Той го прави и за двама ви — през уикендите ще те вози по магазините.
Гергана ги гледаше и се опитваше да подреди мислите си. Възрастен мъж и неговата майка току-що бяха решили вместо нея съдбата на всички общи пари, сякаш тя беше външен човек в собствения си дом. И това осъзнаване бавно, но сигурно започваше да променя нещо в нея.
