Тази нова, непозната твърдост в нея го изкара извън кожата.
— Ще те върна на мястото ти за секунди! — изсъска Димитър, присви очи и пристъпи рязко напред, замахвайки с тежката си ръка.
Но тялото на Гергана реагира преди съзнанието. Годините, прекарани в залата по джудо, бяха втъкали движенията в мускулната ѝ памет. Тя не изпищя, не се прикри с длани. Вместо това направи къса, прецизна крачка към самия удар.
Ръката му беше прихваната още във въздуха. Бързо завъртане на китката, пренасяне на тежестта, лека подсечка — и собствената му инерция го повлече надолу. Тя използва яростта и масата му срещу него.
Всичко трая миг.
Димитър се стовари с трясък върху линолеума в кухнята. Въздухът изхвърча от гърдите му със свистене. Той премигваше объркано, неспособен да проумее как таванът изведнъж се е оказал толкова близо до лицето му. Дясната му ръка беше извита зад гърба до болезнен предел, ставата пареше, а над него се извисяваше съпругата му.
Същата онази „удобна“ Гергана, която доскоро мълчеше.
Той направи опит да се изтръгне, разчитайки на груба сила, но захватът ѝ беше стоманен. Макар и по-ниска от него, тя го държеше здраво, без да личи усилие.
— Пусни… — изхриптя той, щом болката се усили при най-малкото му помръдване.
Най-неприятното обаче тепърва предстоеше.
Когато извърна поглед към коридора, застина. На прага стоеше Явор. Беше открехнал вратата, привлечен от трясъка, и сега наблюдаваше баща си, проснат безпомощно на пода. Димитър очакваше да види уплаха или смут в очите на сина си. Но четиринайсетгодишното момче го гледаше по съвсем различен начин — хладно, със зряло и дълбоко презрение.
Явор спокойно извади телефона си, активира камерата и насочи обектива към него.
— Какво правиш? — прошепна Димитър, усещайки как гърбът му се покрива със студена пот.
— Снимам, — отвърна момчето равнодушно. — Великият началник, проснат на кухненския под. Само още едно рязко движение или обида към мама — и видеото заминава в служебния чат при шефа ти. А после и при баба. Нека всички видят.
За човек, който трепереше над имиджа си и се стараеше да се хареса на началството, това прозвуча като смъртна присъда. Ударът беше насочен точно в най-болезненото му място.
— Яворе, стига… — запелтечи той, внезапно лишен от обичайната си надменност. — Прибери телефона, ще се разберем помежду си…
Лежейки на една страна, Димитър рязко замахна със свободната си лява ръка, опитвайки се да сграбчи крачола на сина си и да избие устройството.
Гергана реагира мигновено. Натискът ѝ се усили, тя извъртя китката му още по-назад и притисна лицето му плътно към студения линолеум, готова да сложи край на всичко това още в следващата секунда.
