— …тогава не бих си позволила повече да цапам благородните ви длани със „съмнителните“ си приходи. От този момент прекратявам всяка своя инвестиция тук.
Произнесох думите отчетливо, без да повиша тон, но така, че да не остане съмнение.
— От утре всички разходи — ток, вода, отопление, почистване, възнаграждението на градинаря и охраната — ще поемате лично. Убедена съм, че страстта ви към балета може да бъде превърната в доходоносно начинание, достатъчно поне да покрие зимните сметки за газ.
Поставих микрофона внимателно на ръба на масата. Александър Любомиров рязко се изправи.
— Невена, почакай! Нали не говориш сериозно? Не можеш просто така да ни изоставиш!
— Напълно сериозна съм.
Погледнах го право в очите и с изненада установих, че вътре в мен няма нито болка, нито колебание. Само усещане за необятна, кристална лекота — сякаш най-сетне бях свалила тежък товар от раменете си.
— Ти спокойно можеш да останеш и да се забавляваш на остроумията на майка си.
Обърнах се и с уверена крачка напуснах трапезарията.
Щом излязох на високото каменно стълбище пред входа, поех дълбоко хладния нощен въздух. Миришеше на мокра трева и гора, а тишината ме обви като спасително одеяло.
Извадих телефона си и набрах финансовия си директор. Свободните сигнали се проточиха.
— Борис, добър вечер. Извинявай за късния час — казах, слизайки по алеята към градината. — Утре първо прегледай договорите, свързани със семейството на Александър. Спри всички автоматични преводи към тях. И преустанови плащанията по поддръжката на тази къща извън града. Нито лев повече да не заминава натам.
От другата страна се чу тихо разлистване на бележник. Борис, както винаги, работеше до късно.
— Невена, ще изготвя нужните разпореждания — отвърна той спокойно. — Но има нещо, което трябва да имаш предвид. Не можем просто да се откажем от този имот.
Спрях насред алеята.
— Когато ги спасявахме от фалит, вероятно не си обръщала внимание на юридическите подробности — продължи той. — Преди три години банката настоя за сериозни гаранции. Ние не само покрихме задълженията им, а изкупихме и заложеното имущество. По документи този особняк и прилежащата земя са вписани като актив на нашия агрокомплекс. На практика това е твоя лична инвестиционна собственост. Ако прекратим отоплението и охраната, сградата ще се амортизира, а стойността ѝ ще падне драстично.
В съзнанието ми изплуваха купчините папки, които Борис ми носеше за подпис направо на строежите на новите оранжерии.
Тогава бях до краен предел изтощена и често само прехвърлях страниците, гледайки сумите, преди да сложа подписа си. Имах му пълно доверие. За мен това бяха просто поредните разходи по издръжката на роднините на съпруга ми, без изобщо да подозирам какво всъщност означават тези документи.
