— Мартин — произнесох равномерно, без дори да сваля палтото си, — би ли ми обяснил кой плати за този пир?
— Ох, пак ли започваш? — той размаха ръка толкова рязко, че едва не прекатури чашата. — Ние сме семейство! Какво значение има кое е твое и кое мое? Вместо да мрънкаш, зарадвай се, че близките са тук. Погрижи се за гостите и не ме излагай!
„Не ме излагай.“ Точно това. Думите му удариха като чук. Търпението ми не просто преля — разцепи се на парчета.
— Да се погрижа? — повторих спокойно. — Разбира се.
Разтеглих устни в усмивка толкова широка, че леля му едва не изпусна резен салам от устата си.
— Скъпи гости! Мартин е напълно прав. Аз сгреших. Прекалено съм отдадена на работата и пренебрегвам дома. Осъзнах, че една съпруга трябва да стои зад гърба на мъжа си. Затова… — направих кратка пауза, оставяйки тишината да натежи. — От утре напускам. Всъщност ще изляза в неплатен отпуск за месец. Ще пазя семейното огнище. А финансовата издръжка, както подобава на истински глава на семейството и стратегически водач, поема Мартин!
Лицето му пребледня.
— Елена, ти сериозно ли? А работата? Имаме ипотека!
— Ипотеката е мъжка грижа, миличък — отвърнах сладко. — Аз съм нежна жена. Искам роклички и никакви решения. Нали ти сам проповядваше за патриархат и традиции? Е, получаваш ги.
На следващата сутрин стартирах операция „Медена разплата“. Не отидох в офиса. Облякох копринен халат, увих кърпа на главата си като тюрбан и се настаних на дивана с книга.
— Елена, къде е закуската? — подвикна Мартин, докато панически търсеше чорапите си.
— В хладилника, скъпи. Яйца, масло, тиган. Прояви креативност. Аз създавам уют с енергията си. Не бива да се прекъсва жена, когато акумулира чи.
След минути кухнята се изпълни с дим. Светлана Борисова се втурна разтревожена.
— Елена! Искаш ли да подпалиш апартамента? Защо синът ми стои пред печката?!
— Защото той е ловецът на мамути, мамо — отвърнах лениво. — А аз съм вдъхновението. Между другото, Мартин, забрави да оставиш пари за покупки. В хладилника е толкова празно, че и мишка би се отчаяла.
— Нямам стотинка! — изрева той. — До заплата има две седмици!
— Но ти си глава на семейството. Намери решение. Заеми, изкарай допълнително, измисли нещо. Нали ти определяш посоката?
Тръгна за работа бесен, като куче, на което са отнели кокала. Светлана Борисова остана. И тогава започна същинското представление.
Спрях да върша абсолютно всичко.
— Елена, прахът се трупа! — възмущаваше се тя.
— Нека си почива — отвръщах, без да вдигам поглед от книгата. — Вие сте опитна домакиня, покажете ми как се прави. Ще се уча.
С тежки въздишки тя грабна парцала. След час беше изтощена.
— Аз съм гост! Не съм длъжна да се трепя!
— Тогава се наслаждавайте на атмосферата. Но обяд няма да има. Продукти липсват, а готвач няма.
Към вечерта напрежението в апартамента можеше да се реже с нож. Мартин се прибра гладен и озлобен. На масата — нищо.
— Елена, това вече не е смешно! — изкрещя той. — Умирам от глад!
Погледнах го спокойно.
— И аз, — казах тихо.
