Ножът заудря равномерно по дъската, а ритъмът на рязането постепенно укроти дишането ѝ. Виктория Воина изми зеленчуците, разполови доматите и ги нареди в дълбока стъклена купа. Докато избутваше сочните парчета настрани, погледът ѝ неволно се плъзна към най-горния рафт на шкафа – там, където държаха лекарствата.
Преди около месец Александър Борисов се оплакваше от тежест и подуване. След прегледа лекарят му беше предписал силен разтвор за прочистване – средство, което „изкарва всичко излишно“, както бе обяснил специалистът. Александър тогава прие едва част от дозата, прекара половин ден заключен в банята и после категорично отказа да продължи процедурата. Шишето остана забравено в ъгъла.
Сега тя го свали внимателно. Прочете отново указанията. „Ефект след 15–20 минути.“ Вкусът – леко солен, почти незабележим, особено в по-гъста храна.
Без колебание отвъртя капачката. Движенията ѝ бяха спокойни и прецизни. Изля щедро количество в кофичката със сметана и разбърка продължително, докато сместа стана напълно еднородна. Нито цветът, нито ароматът се промениха. После прибави получения сос към зеленчуците, поръси със сол и черен пипер и отново размеси.
Салатата изглеждаше свежа и примамлива.
Виктория взе купата и се отправи към хола.
— Да ви е сладко, — произнесе спокойно и постави съда пред съпруга си.
Красимир Колев веднага посегна към вилицата си.
— О, това вече е друго нещо. Благодаря!
— Съжалявам, Красимир — усмихна се тя леко и премести купата по-близо до Александър. — Тази е специално за мъжа ми. Домашна рецепта, за да му дойдат силите. Днес се преумори.
Мъжът в суичъра изсумтя развеселено, а Александър се разля в доволна усмивка. Харесваше му, когато пред приятели тя демонстрираше внимание към него. Той набоде огромно парче домат, обилно покрито със сметана, и го пъхна в устата си.
— Става — отсъди след първата хапка и веднага загреба и от краставицата. — Малко сол можеше още.
Виктория се облегна на стената и безмълвно го наблюдаваше. Не бързаше за никъде.
Александър унищожи почти половината купа, после пресуши чашата си и шумно хълцна.
— Добре, приключихме. Можеш да започваш да си събираш багажа — махна той небрежно и се отпусна назад на стола. — Само остави ключовете на шкафчето в коридора.
