Александър Борисов присви очи, сякаш не беше чул добре.
— Какво каза?
— Събирам си нещата. Ще остана за известно време при Камелия Яворова. В понеделник подавам документи за развод, — отвърна Виктория Воина и без да го поглежда повече, се отправи към спалнята.
Старият куфар изщрака сухо, когато отвори закопчалките. Тя разтвори гардероба и дръпна от закачалките две блузи, после още една. Тежки стъпки отекнаха по коридора. Александър нахлу вътре така рязко, че рамката на вратата едва издържа удара на рамото му.
— Какъв развод ти се върти в главата? Утре майка ми празнува юбилей! — изрева той и застана на прага, препречвайки ѝ пътя. — Ще се изсипе цялата рода в ресторанта. Нормална ли си?
Дишаше накъсано. Миризмата на алкохол от предната вечер беше толкова силна, че Виктория инстинктивно отстъпи крачка към прозореца.
— Надежда Александрова е чудесен човек. Извини се от мое име, — каза тя спокойно, докато пъхаше несесера в куфара. — Обясни им, че съм неразположена. Или че съм си тръгнала. Все ми е едно.
Той пристъпи напред и тежката му обувка стъпи върху отворения куфар.
— Няма да ходиш никъде, — сниши глас до заплашителен шепот. — Сега ще излезеш, ще приготвиш вечеря и ще се държиш прилично. Няма да се излагам пред приятелите си. Ясно ли е?
Виктория плъзна поглед по напрегнатата му шия и по юмруците, които едва сдържаше. Да влизаш в спор с пиян мъж, заключен в стая, не беше разумно. Спомни си думите на Камелия от сутринта: „Вики, ще си навлечеш беля. Той вече няма спирачки. Не го предизвиквай, мисли по-хитро.“
— Добре, — прошепна тя и бавно пусна пуловера, който стискаше. — Махни си крака. Ще направя салата. Но утре на празненството отиваш сам. Това е условието ми.
По лицето му се разля самодоволна усмивка. В представите си току-що беше наложил волята си.
— Така те искам, — изсумтя той и удари с длан по касата. — Имаш десет минути. И не пести соса.
Върна се в хола, откъдето скоро се чу тракане на съдове. Виктория затвори вратата след него и остана за миг неподвижна, докато шумът утихне. После пое към кухнята.
Хладилникът изглеждаше почти празен. На долния рафт лежаха три едри домата, един краставица и пластмасова кофичка със сметана. Тя ги извади бавно, сякаш всяко движение ѝ даваше време да подреди мислите си, преди да посегне към ножа и дъската за рязане.
