В антрето се носеше тежка смесица от мирис на сушена риба, застояли дрехи и бира. Виктория Воина притвори внимателно входната врата зад гърба си, опитвайки се ключовете да не издрънчат. Беше стояла близо четиридесет минути под проливния дъжд на спирката и тънкият ѝ шлифер бе прогизнал до конец; студени капки се стичаха по прасците ѝ и попиваха в чорапогащника.
От хола ехтеше плътен мъжки смях.
— …казах ѝ го право в очите: щом не ти харесва — стягай багажа! — разнасяше се дрезгавият баритон на Александър Борисов. — И къде ще иде? Апартаментът е мой, колата е моя. Ще пореве малко в банята и пак ще застане до печката.
Някой от компанията се изсмя неловко. Чу се звън от стъкло, сякаш чаши се сблъскаха.
Виктория събу мокрите си обувки. Платът на шлифера лепнеше неприятно по раменете ѝ. Тя пое по коридора, внимателно заобикаляйки лепкавите петна по ламината, и спря на прага на дневната.
Около новата светла маса, която тя лично бе избрала от каталог и поръчала преди месец, седяха трима мъже. Александър се беше разположил начело, отпуснат назад, с преметнат крак върху коляното. Срещу него се гърбеше Красимир Колев от сервиза, а до него — непознат с провиснала сива блуза. По плота се трупаха празни бутилки, смачкани салфетки и люспи от риба.
— О, я виж кой се появи — забеляза я Александър с крайчеца на окото и лениво извърна глава, без дори да се изправи. Лицето му беше зачервено, косата — лъскава от пот. — Защо стоиш така? Влизай в кухнята и измисли нещо за мезе, че сиренето свърши.
Красимир се прокашля притеснено и се втренчи в празната си чаша, сякаш шарките по нея изведнъж бяха станали изключително интересни.
Виктория се взря в съпруга си. Нямаше треперене, нито сълзи. Само глуха, непоносима тежест в гърдите. Последните осем месеца животът им се свличаше надолу. Александър бе изгубил постоянната си работа в центъра и преживяваше от случайни ангажименти, а с всеки изминал ден ставаше по-безцеремонен. Не забелязваше графиците ѝ, изтощението ѝ след смените в клиниката, където тя работеше като администратор. Започна да посяга към твърдия алкохол — първо само през уикендите, после винаги когато „настроението“ му го изискваше. А повод да е в лошо настроение намираше непрекъснато.
— Няма да приготвям нищо — каза спокойно Виктория Воина.
