— Добре тогава… щом е така — гласът ѝ трепереше от злоба. — Проклинам ви и двамата! Няма да имате мир в този дом, ще ви се превърне в ад! Ще си платите, заклевам се!
Йоана затръшна вратата в мига, в който Керанка Странджанскиа прекрачи навън. После се облегна на стената в коридора и пое дълбоко въздух. Пръстите ѝ трепереха, а сърцето ѝ биеше толкова силно, че пулсът отекваше в ушите ѝ.
Борис беше седнал на пода, свит, с лице, скрито в дланите.
— Защо трябваше да бъдеш толкова рязка? — промълви той глухо. — Все пак тя ми е майка…
Йоана се отпусна до него и го погледна право в очите.
— Чуй ме внимателно. Майка ти дойде тук с куфарите си и обяви, че ще се нанесе при нас, а ние да се изнасяме. Осъзнаваш ли какво означава това?
— Тя е разстроена заради Васил Асенов… Няма къде да отиде, разбери я…
— Напротив, има си собствен апартамент — отвърна тя твърдо. — А когато Васил реши да създаде семейство, той ще прецени дали ще живее с жена си при майка си или отделно. Това не е наша отговорност. Борис, ако не започнеш да поставяш граници, бракът ни няма да издържи.
Той я погледна объркано.
— Говориш сериозно?
— Напълно. Това жилище е купено с моите средства и с помощта на родителите ми. Няма да го деля с майка ти. Това е моята червена линия. Ако не я приемеш, няма как да вървим напред заедно.
Мълчанието се проточи. Накрая Борис кимна бавно.
— Добре. Ще говоря с нея. Ще ѝ обясня, че така не може.
— Няма нужда от обяснения — прекъсна го Йоана. — Утре ще повикам ключар и ще сменим бравата. Ще имаш един комплект ключове — само един. И ако разбера, че си дал копие на майка си или си я пуснал без да ме попиташ, подавам молба за развод. Без сцени, без втори шанс.
Той рязко вдигна глава.
— Това заплаха ли е?
— Това е защита. Пазя пространството си и спокойствието ни. Обичам те, Борис, но няма да позволя на Керанка Странджанскиа да управлява живота ни. Избери — мен или нея. Среден път няма.
Борис прокара ръка през лицето си. Раменете му увиснаха, сякаш тежестта най-сетне го беше притиснала.
— Избирам теб. Правилно постъпи. Майка прекали.
Йоана го прегърна силно.
— Благодаря ти. Значи се разбрахме: нова брава, един комплект при теб, а тя идва само ако я поканим. Така ли?
— Така — прошепна той.
На следващия ден ключарят пристигна още преди обяд. Работата приключи бързо — старата брава беше сменена с по-сигурна. Йоана прибра два комплекта, а третия подаде на съпруга си.
— Пази ги. Не ги губи, не прави дубликати и не ги давай на никого без да сме говорили. Ясно?
— Ясно — отвърна Борис и този път гласът му беше по-уверен.
Вечерта телефонът звънна. Керанка Странджанскиа. Борис излезе на балкона да говори. Йоана долавяше само откъслечни думи: „Мамо, опитай се да разбереш… Това е нейният дом… Не мога… Прости ми…“
Когато се върна вътре, лицето му беше напрегнато.
— Обидена е. Казва, че съм я предал.
— Не си я предал — отвърна спокойно Йоана. — Просто избра семейството си. А това е нормално.
Той я притисна до себе си и зарови лице в косата ѝ.
— Дано всичко се уталожи.
Йоана не отговори. Познаваше достатъчно добре Керанка Странджанскиа, за да не се залъгва, че бурята е преминала. Но в този момент, в собствения си апартамент, със сменена брава и ясно очертани граници, тя изпитваше вътрешен покой. Тази битка беше спечелена. А ако се наложеше — беше готова да защитава територията си отново и отново.
