Въпреки даденото последно предупреждение, драмата не закъсня. Щом разбра за ултиматума, Надежда Цветанова устрои цял спектакъл в кухнята — ридаеше шумно, държеше се за гърдите и се оплакваше на сина си, че била унизена и третирана като престъпница. Между сълзите обаче се кълнеше, че повече няма да похарчи и стотинка извън позволеното.
Две седмици минаха привидно спокойно. В петък Александър Асенов замина по работа в друг град. Още по обяд свекървата започна приготовленията си. Извади най-елегантната си рокля, дълго се суети пред огледалото, накъдри косата си и се напръска обилно с тежък парфюм. Когато Елена я попита къде ще ходи, получи уклончив отговор — „на една културна среща с приятни хора“.
Малко след осем вечерта телефонът на Елена Живкова изписука с банково известие.
Отказана транзакция. Недостатъчна наличност. Ресторант за морски дарове.
Сумата, която се опитваха да изтеглят, беше стряскаща. С тези пари спокойно можеше да се подмени цялото кухненско оборудване наведнъж. Очевидно Надежда бе решила да впечатли новите си познати с разточителна вечеря, платена от чуждия джоб. Само че средствата по сметката не стигаха за подобно щедро „гостоприемство“.
След минута пристигна второ уведомление — нов опит за плащане. Явно настояваше сервитьорът да прокара картата отново.
Елена се усмихна хладно. Гневът вече го нямаше; беше останало само ледено спокойствие. Влезе в мобилното приложение, отвори настройките и натисна червения бутон. Потвърди блокирането без колебание.
В същия миг пластиката в ръцете на Надежда се превърна в безполезно парче.
Елена си направи чай, настани се удобно в хола и отвори книга. Телефонът ѝ започна да звъни настойчиво — повикване след повикване. Тя просто го превключи на беззвучен режим. Два часа по-късно по входната врата се разнесе яростно тропане.
Така се озоваха в антрето — Елена, свекървата и двама униформени полицаи.
— Тя ме изложи пред всички! — почти крещеше Надежда Цветанова, обръщайки се към патрулните. — Седях на маса с възпитани хора! Донесоха сметката, подадох картата, а сервитьорът заявява: „Отказ“. Всички ме гледаха като просякиня! Нарочно го направи, за да ме унижи! Искам да я арестувате!
Лейтенантът впери сериозен поглед в Елена.
— Госпожо, твърди се, че неправомерно сте задържали банковата ѝ карта и сте блокирали средства. Така ли е?
Без излишни думи Елена извади смартфона си, отключи го и отвори банковото приложение.
— Заповядайте, господин лейтенант.
Подаде му устройството. Той присви очи срещу светлината на дисплея.
— Това е профилът ми — посочи тя. — Ето трите ми имена, ЕГН, лични данни. Тук са всички сметки. А тази карта, заради която се разиграва този театър, е издадена на мое име.
Полицаят извади бележник, сравни информацията с личната карта на Елена, оставена върху шкафа в антрето, и прегледа историята на операциите.
— СПА център, маркови обувки, козметични процедури… и тази вечер — опит за плащане в ресторант на значителна стойност — прочете той на глас.
После бавно се обърна към Надежда. Розовината по лицето ѝ се стопи и отстъпи място на сивкава бледност.
— Госпожо, излиза, че картата е собственост на снаха ви?
— Но… тя ми я даде доброволно! — изпищя свекървата и направи крачка назад, сякаш търсеше опора. — Позволи ми!
— Дадох я единствено за покупки на хранителни продукти — каза отчетливо Елена. — Когато видях разходи за хиляди левове извън уговореното, оттеглих разрешението си и блокирах собствената си карта. Това е законно мое право.
Младият полицай, досега мълчал край вратата, се подсмихна и извади празен формуляр.
— Използването на чуждо платежно средство без съгласие на притежателя вече е сериозно нарушение — отбеляза лейтенантът твърдо. — Член 209 от Наказателния кодекс — измама чрез електронни средства за плащане.
Надежда отвори уста, сякаш не ѝ достигаше въздух. Скъпата ѝ кожена чанта се изплъзна от ръцете ѝ и тупна тежко върху килимчето.
— Какъв член? Аз съм майка! Нямате право да ме плашите! — заекна тя, втренчена в синия бланк.
— Законът важи за всички — отсече полицаят и се обърна към Елена. — Желаете ли да подадете жалба за неправомерно използване на средства? Сумата е достатъчна за образуване на досъдебно производство.
В коридора се спусна гъста, напрегната тишина. Чуваше се единствено накъсаното дишане на Надежда. Цялата ѝ предишна надменност бе изчезнала; от самоуверената дама не бе останало нищо. Пред тях стоеше просто една уплашена жена, осъзнала, че този път последствията може да бъдат съвсем реални.
