— …че е нужна и че все още има своето място в този дом.
— Полезна, разбираш ли? — добави той след кратко мълчание. — Цял живот е управлявала къща, а сега сякаш ѝ се изплъзва почвата под краката. Нека си мести чашите, нека пържи кюфтета. Това са дреболии.
Елена преглътна възраженията си. Опитваше се да бъде търпелива. До онази сутрин.
Надежда Цветанова се появи в кухнята, облечена в нов, шумолящ копринен халат. Настани се срещу снаха си, събра пръсти в „покривче“ и я погледна с престорена мекота.
— Ленче, златото ми… Толкова ми е неловко все да искам пари от Сашко, той и без това се съсипва от работа. Пенсията ми се бави, а трябва да мина през фермерския магазин — докарали пресен изварен крем, зеленийка, ядки. Няма ли да ми дадеш някоя твоя резервна карта? Ще плащам само най-необходимото. С кеш ми е трудно, обърквам се в стотинките.
Молбата я изненада. Погледът на свекървата беше толкова умоляващ, че Елена се поколеба едва за миг. Извади от портфейла си жълтата пластика — по нея бяха спестяванията ѝ за мощен компютър, нужен за работа. Беше събирала сумата близо година, от допълнителни проекти.
— Заповядайте. ПИН-кодът е рождената година на Сашо. Само ви моля — ако решите да купувате нещо по-сериозно, първо ми кажете.
— О, какви ти сериозни покупки! Кисело мляко и ябълки! — оживено отвърна Надежда Цветанова и пъргаво пъхна картата в джоба на халата си.
Някъде дълбоко в себе си Елена усети тревожен сигнал, но страхът от поредната лекция за „скъперничество“ надделя.
Първите дни всичко изглеждаше спокойно. В банковото приложение се появяваха скромни суми — пекарна, зеленчуков щанд, аптека. Елена се отпусна. До петия ден.
Работеше върху чертежи, когато телефонът ѝ светна с известие от банката. Машинално щеше да го изтрие, но цифрите я накараха да замръзне. Отвори приложението и по гърба ѝ полази ледена тръпка.
Прегледът на последните транзакции я остави без дъх: елитен спа център, бутик за италиански обувки, салон за подмладяващи процедури. За по-малко от денонощие почти половината от сумата за компютъра се беше стопила — и то за „мляко и ябълки“.
Тя бавно се изправи и излезе в хола. Надежда Цветанова беше на дивана — косата ѝ оформена в сложна салонна прическа, на краката ѝ блестяха нови обувки, а въздухът бе наситен с тежък аромат на скъп парфюм. В ръцете ѝ шумолеше лъскаво списание.
— Надежда Цветанова — гласът на Елена звучеше прекалено спокоен, — няма ли нещо, което искате да споделите с мен?
Свекървата повдигна очи и примигна невинно зад гъсто спиралираните мигли.
— За какво говориш, миличка?
— За парите, които изхарчихте от картата ми през последните двадесет и четири часа — за масажи, обувки и козметични процедури.
Мекотата мигом изчезна от лицето ѝ. Чертите ѝ се изостриха.
— И какво от това? — сопна се тя, оглеждайки новия си маникюр. — Цял живот съм живяла за съпруга и за сина си! На себе си съм отказвала всичко! Сега ми е тежко, трябва да се разсейвам, да се поглезя. Сашко нямаше да ми откаже! Вие сте млади, ще изкарате още пари. А аз искам поне малко да поживея като хората!
— Живеете „като хората“ в моя апартамент, храните се с продуктите, които ние купуваме, и сега решихте да финансирате удоволствията си с моите спестявания? — изрече Елена отчетливо. — Картата беше за храна.
— Големи сте станали сметкаджии! — отвърна свекървата и се извърна към телевизора. — Ще кажа на Сашо каква меркантилна жена си взел.
Вечерта разговорът със съпруга ѝ беше тежък. Александър, след като разбра колко е похарчено, дълго търка лицето си с длани.
— Ленче, прекалила е, признавам. Ще говоря с нея. Но опитай се да я разбереш — нервите ѝ не издържат, чувства се излишна. Не е от злоба, просто ѝ се е сторило, че може. Аз ще ти върна парите от премията си, малко по малко.
— Сашо, въпросът не е в сумата — каза тихо Елена. — Става дума за лъжа. Поиска карта за мляко, а отиде да си инжектира младост в лицето.
Спориха близо час. Накрая Александър измоли за майка си още един шанс.
— Добре — отвърна уморено Елена. — Но това е последно предупреждение. Ако от сметката ми излезе дори един лев извън хранителен магазин, блокирам картата без повече обяснения.
