Радослав рязко вдигна глава.
— Какво точно намекваш? — гласът му прозвуча раздразнено, но и леко несигурно.
— Нищо конкретно — отвърна Ралица с равен тон. — Просто разсъждавам на глас. Чисто хипотетично.
Настъпи такава тежка тишина, че дори чайникът на котлона сякаш се засрами от присъствието си и притихна.
— Знаеш ли — проточи уж меко Йорданка Александрова, — аз толкова време те търпя, а ти ставаш все по-особена. Нито уважение показваш, нито мярка. Радославе, ти чуваш ли я? От нищото си измисля скандали.
— Не си измислям — каза спокойно Ралица. — Запомням.
— Какво точно „запомняш“? — свекървата присви очи.
— Всичко. Кой какво изрече. Кой кога си замълча. И кой на какво разчита.
Радослав се напрегна осезаемо.
— Рали, стига с тези загадки.
— Добре. Но не сега.
Тя взе чашата си, отиде в банята, пусна водата и бързо набра Ясмина.
— Можеш ли да говориш? — прошепна.
— Мога. Какво става? Звучиш като човек, който е на ръба да хвърли някого през прозореца.
— Почти уцели. Утре смятат да прехвърлят апартамента на неговата майка. Тайно. Чух ги.
— Ясно. „Чудесно“, в кавички. Радослав съгласен ли е?
— Стои като безгръбначно. Не казва „да, мамо“, но и не казва „това е безумие“. Обичайният режим — гръбнакът му е в отпуск.
Ясмина тихо се изсмя.
— Познат екземпляр. Слушай внимателно. Излизаш от банята с невъзмутима физиономия и казваш, че имаш близък нотариус, който работи бързо и на по-ниски такси. Ще клъвнат, особено майка му. Думата „по-евтино“ за такива жени действа по-силно от успокоително.
— И после?
— После ги пращаш при мен. Ще ги завъртя с документи, справки, сериозни физиономии и ще печелим време. А ти утре сутрин — директно при адвокат. Иск, обезпечителни мерки, всичко както трябва. И запомни — това не е сцена от сериал, а шахматна партия.
— Обожавам те.
— Знам. Хайде, отивай и си сложи работното лице.
Когато се върна в кухнята, Ралица изглеждаше спокойна и делова.
— Радославе, между другото — подхвърли уж нехайно, — ти нали искаше да уреждаш едни документи? Сетих се, че мъжът на Ясмина работи в нотариална кантора. За близки правят нещата почти без надценка и без чакане. Ако ти трябва, мога да уговоря час за утре.
Йорданка Александрова оживя мигновено.
— „Почти без надценка“ означава колко точно?
Ралица едва сдържа усмивката си. Попаднаха в капана.
— Зависи от сделката, но със сигурност е по-изгодно, отколкото да отидете на случаен принцип. И става бързо.
— А нотариусът читав ли е? — подозрително попита свекървата.
— Напълно. Спокойно, няма да изпрати жилището на Марс по погрешка.
Радослав прокашля глухо:
— Може би… да, можем да минем оттам.
— Разбира се — веднага се съгласи майка му. — Защо да даваме излишни пари? Уреди го, Ралице.
— Ще го направя.
На следващата сутрин Йорданка Александрова пристигна още в осем и половина, издокарана като за официален прием. Тъмносин костюм, лъскава чанта и изражение на жена, която вече мислено подрежда мебелите в „своя“ нов имот.
— Радославе, взе ли папката? Личната карта? — шепнеше тя в коридора, макар шепотът ѝ да кънтеше като през мегафон. — Трябва да побързаме, докато твоята красавица още спи.
— Не спя — обади се Ралица от спалнята. — Само ме боли глава. Отидете без мен.
— Разбира се, почивай си — отвърна свекървата със захаросана загриженост. — Ние ще се оправим.
Вратата се хлопна.
Пет минути по-късно Ралица вече беше в такси.
Кабинетът на Ясмина излъчваше стерилна подреденост: стъклено бюро, папки в идеален ред, кафе машина, сух въздух, в който всеки посетител несъзнателно се чувстваше като на разпит.
— Добър ден — произнесе Ясмина с тон на човек, който е затрупан с държавни дела. — Заповядайте. Каква сделка обсъждаме?
— Дарение — заяви бодро Йорданка Александрова. — Синът ми иска да подпомогне майка си.
— Похвален жест — кимна Ясмина. — Документите, моля.
Тя разглеждаше всичко бавно и внимателно. Радослав седеше с преплетени пръсти, а майка му се въртеше нетърпеливо на стола.
— Хм — каза след малко Ясмина. — Любопитно.
— Какво е любопитно? — изостри се свекървата.
— Това, че извлечението е със стари данни. Това, че ще е необходима допълнителна справка. И най-вече — че имотът е придобит по време на брак. Доста интересна комбинация.
— И какво от това? — измърмори Радослав.
— Че процедурата не е толкова проста, колкото вероятно е звучала вчера в кухнята между чая и сладките.
Йорданка Александрова стисна устни.
— Говорете ясно. Може ли или не?
— Ясно? Може — след проверка. Не — тук и сега на коляно. Трябват ми актуални справки, доказателства за произхода на средствата и няколко уточнения. Иначе всеки добър адвокат ще разруши подобна конструкция за минути.
— Какъв адвокат? — изнерви се Радослав.
— Обикновен семеен юрист. Ако съпругата твърди, че имуществото се прехвърля с цел заобикаляне на правата ѝ, ще ви чакат доста „приятни“ месеци.
— Тя няма да твърди нищо такова — отсече майката.
Ясмина я изгледа над рамките на очилата.
— Вие винаги ли говорите от името на всички?
Радослав се размърда.
— Колко време ще отнеме?
— Пет дни. Може и по-малко. Ще направя необходимите запитвания и ще изготвя проект. После ще продължим.
— Пет дни?! — възкликна Йорданка Александрова. — Какво толкова има да се бави?
— Това не са палачинки — отвърна спокойно Ясмина. — Документи са. Ако държите на бързо и нескопосано, потърсете друг. Ако искате стабилност, ще изчакате.
Свекървата отвори уста, затвори я и накрая процеди:
— Ще чакаме.
Щом вратата се затвори след тях, Ясмина веднага писа на Ралица: „Твоите гости си тръгнаха. Свекърва ти е отделна дисциплина в спорта.“
Ралица, която вече седеше срещу адвокат, отговори: „Ако нахалството носеше награди, тя щеше да си купи“
