— Чудесно — свих рамене невъзмутимо. — Кухнята е изцяло на твое разположение.
Георги Асенов изсумтя с онова снизходително пренебрежение, което познавах до болка. В неговия свят беше немислимо една жена да не се втурне да готви при очаквано нашествие на роднини. Беше убеден, че разигравам театър и че в петък вечер ще се предам, ще запретна ръкави и в паника ще започна да режа салати и да пека месо.
Вместо това, когато настъпи петъчната вечер, аз спокойно си приготвих малка пътна чанта. В събота рано, докато „великият стратег“ още похъркваше доволно, повиках такси и отпътувах към спа хотел извън града за уикенда. Телефона си превключих на режим „Не ме безпокой“.
Единствената връзка с апартамента ми бяха камерите в хола и коридора, монтирани преди месец, за да наблюдаваме котарака Мърчо, когато отсъстваме.
Настаних се удобно на шезлонг с чаша билков чай и отворих приложението на телефона. Признавам — по-интересно от който и да е сериал.
Около обяд Георги най-сетне се надигна от леглото. На екрана видях как самоуверено излиза в коридора, вероятно очаквайки аромат на печено и трескава подготовка. Посрещна го единствено тишина. Мърчо беше кацнал върху празната кухненска маса и лениво си ближеше лапата.
Мъжът ми започна да обикаля из стаите като ужилен. Надникна в хладилника — зеещ и почти празен. Отвори фурната — нищо. После забеляза бележката, оставена върху барплота: „Заминах да си почина. Престилката виси на куката. Успех.“
Самоувереността му се изпари за секунди. Видях как грабва телефона и трескаво набира номера, жестикулирайки нервно. Ясно беше — търси заведения за доставка. Но да осигуриш празнична трапеза за петнайсет души два часа преди началото, при това в събота, се оказа почти невъзможно.
Точно в четиринадесет часа звънецът иззвъня.
Вратата се отвори и в апартамента тържествено пристъпи Надежда Мартинова, облечена в най-официалния си костюм. След нея се изсипаха лели, чичовци и далечни братовчеди. Смееха се, разкопчаваха палта и уверено се насочваха към хола, убедени, че ги чака богато подредена маса.
Вместо това ги посрещна празен плот, объркан Мърчо и зачервеният, потен Георги, който неловко се опитваше да прикрие нещо зад гърба си.
