Калин Овчар не намери за нужно да споделя с баща си за разговора с мащехата.
Първо – вече беше зрял човек, самостоятелен и способен да се оправя без чужда намеса. Ако възникнеше проблем, щеше да го реши по своя начин.
И второ – новият брак на баща му той възприемаше като измяна към паметта на покойната си майка. Дълбоко в себе си дори изпитваше едно тъмно, почти срамно желание баща му да се сблъска с трудности заради този избор.
— Синът ти е с четири години по-възрастен от съпругата ти?! — изуми се Явор Живков.
— Точно така, — отвърна с видимо задоволство Благой Велизаров. — А ти продължавай да обикаляш чужбина по работа и съвсем ще изпаднеш от картината!
— Какво да направя, службата ми е такава, — оправда се Явор.
— На сватбата ми не дойде, за откриването на новия филиал пак те нямаше. Чудя се само на помен ще се появиш ли или ще пратиш картичка? — подхвърли Благой без злоба.
— Гледам, че младата ти съпруга ти се е отразила добре — характерът ти почти се е укротил, — засмя се Явор.
— Кара старото ми сърце да работи на пълни обороти! — усмихна се Благой.
— Внимавай да не я направиш вдовица преждевременно, — отвърна шеговито приятелят му.
Усмивката по лицето на Благой угасна мигновено, сякаш никога не я е имало.
— Знаеш ли… — започна той замислено. — Не вярвах, че ще успея да се оженя пак. След Радка Лъвова…
— Пет години минаха, — тихо напомни Явор.
— Именно. Споменът е нещо свято, траурът — достойно изпитание, но животът продължава и не чака никого.
Двамата замълчаха и отпиха от кафето си.
— Кажи ми, защо избра жена толкова по-млада, че синът ти излиза по-голям от нея? Не изглежда ли странно отстрани?
— Чуждото мнение не ме интересува, — отвърна Благой, а на устните му се появи лека усмивка. — Важно е, че съм щастлив. Тя е млада, красива… не блести с особена мъдрост, но и аз на нейните години не бях гений.
После гласът му стана по-плътен:
— Ако имаше ума на Радка, щях да я включа в бизнеса. Но тя е от съвсем друга порода. Красотата ѝ е основното ѝ оръжие. А когато с Радка започвахме, тя стоеше до мен, насочваше ме, беше истински боен другар.
— Светла ѝ памет, — рече Явор. — Да почетем спомена ѝ?
На масата се появиха две закръглени чаши.
— Благодаря ти, че те имаше, — прошепна Благой.
— Почивай в мир, — добави Явор.
Настъпи тишина. Дори хората на съседните маси притихнаха, сякаш усетили сериозността на момента.
— Как е Калин Овчар? — попита Явор, след като отдадоха почит.
— Неговата сватба поне не пропусна, — отвърна Благой. — Отвори фирма, занимава се с компютри. Постоянно е затрупан с работа, делови до крайност.
Все му повтарям да се задоми — трийсет години не са малко, — а той само маха с ръка. Казва, че му стига опитът с моята съпруга.
— Как така? — смая се Явор.
— Не се разбират. Не вдигат скандали, но и топлота няма помежду им. Калин дори ми заяви, че ако всички момичета са като моята Дарина Ковач, изобщо няма намерение да се жени.
— Е, да… новата му „майка“ е по-млада от него, — кимна Явор.
— Добре че живее отделно, иначе щяха да хвърчат искри. От самото начало не я прие.
— Сам каза — тя не е Радка.
— Не е… — повтори тихо Благой.
Разговорът им се изчерпа и скоро двамата се разделиха.
— Калин, баща ти го няма, срещнал се е с Явор, — каза с любезна усмивка Дарина Ковач. — Обади се, че всеки момент ще се прибере.
— Ясно, — измърмори Калин.
— Да ти направя ли чай, докато го чакаш? — предложи тя.
На Калин никак не му допадаше да остава насаме с „новата мама“, но разговорът с баща му беше важен и реши да остане, макар присъствието ѝ да го напрягаше повече, отколкото искаше да признае.
