Лицето на Александър Александров се втвърди окончателно.
— Щом така поставяш нещата, значи ми оставяш само един вариант — гласът му стана студен и отсечен. — Майка ми беше права, че ще се инатиш. Доброволно няма да стане… Тогава ще подам иск за подялба на имуществото.
Полина Тодорова сякаш остана без въздух.
— Каква подялба? Апартаментът е купен преди брака. Колата — също. Единственото общо тук са телевизорът и мултикукърът.
— Грешиш — усмихна се той самодоволно. — Правихме основен ремонт, нали? Правихме. Вложих пари. Това се води „съществено подобрение“. Говорих с адвокат — имам право да претендирам за дял или поне за обезщетение. Милион и половина — два лева ще изкарам от това. Точно колкото трябват на мама за основите на къщата в Мездра.
Тя го гледаше така, сякаш пред нея стоеше непознат. Къде беше онзи мъж, който ѝ четеше стихове и я носеше на ръце, когато си изкълчи глезена? На негово място сега седеше пресметлив и хладен противник.
— Наистина ли смяташ да ме съдиш заради тапети и ламинат? — попита тихо тя.
— Аз защитавам правата си! — изправи се той с театрален патос. — Вложих душа в този ремонт. Аз избирах плочките, аз контролирах майсторите. Това е и мой труд. Защо да си тръгна с празни ръце?
— Защото три години живя тук без да плащаш наем — отвърна Полина вече по-твърдо. — Нито сметки поемаше, нито вноски. Аз издържах дома, докато ти „търсеше себе си“ и сменяше работа на всеки шест месеца. Заплатата ти отиваше за хобита и подаръци за майка ти.
— Недей да ме упрекваш за пари! — извика той. — Мъжът има право да открие призванието си. Жената трябва да го подкрепя! Или продаваме апартамента и строим къща заедно — тогава ще се разделим цивилизовано. Или ще има съдилища, адвокати и разправии. Знаеш, че мама има връзки. Богдан Димитров от прокуратурата, макар и пенсионер, още може да позвъни където трябва. Ще те разкарват по институции, докато ти писне.
Заплахата прозвуча открито.
— Давам ти срок до утре да решиш — каза той и оправи сакото си.
След това демонстративно се изнесе в хола и затръшна вратата. Полина остана сама в кухнята. Трепереше — не от страх, а от погнуса. Докато тя е вярвала, че имат семейство, той вече е чертал планове как да я ощети. Консултирал се е с адвокат зад гърба ѝ, обсъждал е стратегии с майка си.
Тя посегна към телефона. Не можеше да звънне на майка си — тя щеше да се разплаче. Приятелките ѝ щяха само да ахкат и да я съжаляват. Нужен ѝ беше специалист.
Спомни си за Ева Николова — съученичка от гимназията, превърнала се в истински хищник в бракоразводните дела. Часът беше минал полунощ, но Полина все пак набра номера.
— Полина? Добре ли си? Защо не спиш? — гласът на Ева звучеше бодро, а на заден план се чуваше музика.
— Еве… спешно ми трябва съвет. И може би помощ като адвокат…
Тя разказа всичко: ултиматума за къщата в Мездра, заплахите с „връзките“ на Богдан Димитров и претенциите за ремонта.
Ева я изслуша внимателно.
— За тези „съществени подобрения“ направо се е надценил — изсумтя тя. — Ремонтът не е пристройка или надстрояване. Тапети и плочки рядко увеличават стойността на имота до степен съдът да присъди дял. В най-добрия случай може да поиска да му се възстанови част от вложеното — ако докаже разходите. Има ли касови бележки?
Полина се замисли.
— Почти всичко плащах с моята карта. Понякога даваше кеш на майсторите, но разписки не сме взимали.
— Е, тогава нека доказва какво е финансирал — засмя се Ева. — А за чичото от прокуратурата — това е евтин натиск. Днес такива обаждания не решават дела, особено от пенсионери. Искат да те сплашат.
Тя замълча за момент, после попита:
— Каза, че е „търсил себе си“. Теглил ли е кредити?
— Да… Имаше заем за криптовалута. После плащаше някакви обучения.
— Слушай внимателно. Задължения, поети по време на брака, са общи само ако са за семейни нужди. Ако се докаже, че парите са използвани единствено за негови лични начинания — ще отговаря сам.
Настъпи кратка пауза.
— И още нещо. Провери веднага кредитната си история през съответния регистър. Имам лошо предчувствие. Такива „инвеститори“, подтиквани от майките си, понякога теглят бързи заеми на името на съпругата — докато тя спи или е под душа. Паспортът ти е вкъщи, нали?
Студена вълна премина през Полина.
С треперещи пръсти отвори лаптопа. Подаде заявка. Изчака.
Докладът се зареди.
Тя прегледа редовете един по един.
Ипотеката — погасена.
Кредитната карта — активна, без просрочия.
После обаче погледът ѝ се закова.
Преди три месеца — бърз заем от 50 000 лева.
Преди месец — още един, 30 000 лева.
Преди седмица — нов, за 100 000 лева.
Всички активни.
— Еве… — гласът ѝ пресекна. — Виждам три заема. Аз никога не съм кандидатствала за тях.
От другата страна се чу кратък, сух смях.
— Честито, мила. Това вече е наказателен казус — измама по Наказателния кодекс на Република България. Най-вероятно са оформени онлайн, със СМС-потвърждение, докато ти си била под душа или си спяла до него.
