…проблемът е, че не можеш да понесеш мисълта, че съм финансово независима.
Полицейският служител щракна химикалката и затвори тефтера си.
— Ще отбележа, че става дума за гражданскоправен спор. Ако желаете, търсете правата си по съдебен ред. Към момента няма основание за образуване на наказателно производство.
Погледът му се спря за миг върху Димитър — почти съчувствено.
— По-добре не задълбочавайте ситуацията.
Когато вратата се затвори след него, апартаментът сякаш се смали. Трима възрастни, всеки убеден в собствената си правота, а въздухът — гъст и напрегнат.
Снежана Пиринкиа бавно свали палтото си.
— Няма да си тръгна, докато не върнеш парите.
— Няма да върна нищо, — отвърна спокойно Диана Мартинова. — И вие ще напуснете. Жилището е мое.
— Ти съсипа това семейство! — избухна свекървата.
— Семейството го разруши онзи, който реши, че има право да бърка в портфейла ми.
Изненадващо Димитър се отпусна на стола и сведе глава.
— Правиш ме на нищо и никакъв човек.
— Не аз. Сам се постави в тази роля, когато пъхна банковата ми карта в джоба си.
Мълчанието натежа като олово.
И тогава Диана изрече нещо, което дори тя не очакваше от себе си:
— Говорих с адвокат.
Димитър вдигна очи рязко.
— Кога?
— Вчера. За всеки случай — ако решите да продължите с натиска.
Снежана се подсмихна презрително.
— И какво ти каза този адвокат?
— Че отнемането на чужда карта без съгласие е неправомерно. А използването ѝ от трето лице може да доведе до отделно производство.
Димитър скочи на крака.
— Заплашваш майка ми?
— Предупреждавам ви. Още един опит да се месите във финансите ми — и подавам сигнал.
Свекървата пламна.
— Нямаш срам!
— Имам. И граници, — каза тихо Диана. — И вече не ме е страх.
Думите ѝ прозвучаха по-силно от всеки вик.
Димитър я изгледа странно — без обичайната ярост. В очите му се четеше объркване.
— Наистина ли няма да ми дадеш шанс?
— Имаше шанс. Когато просто те помолих да върнеш картата.
Той не отговори.
— Съберете си нещата и излезте. Следващия път няма да отварям.
Снежана се насочи към вратата, но преди да прекрачи прага се обърна:
— Ще съжаляваш. Сама няма да издържиш дълго.
Диана се усмихна леко.
— Ще видим.
Щом остана сама, тя се облегна на стената. Сърцето ѝ блъскаше, сякаш току-що бе пробягала километри. Но вътре нямаше паника — само пронизваща яснота.
Отиде в хола, включи компютъра и отвори проекта, по който работеше. Пръстите ѝ застанаха върху клавиатурата.
Тогава на екрана изскочи нов имейл.
Тема: „Прекратяване на договора“.
Строителната фирма, за която правеше пълна преработка на сайта, уведомяваше, че сътрудничеството се замразява. Обяснението бе сухо и безлично: „поради настъпили обстоятелства“.
Диана прочете писмото повторно.
Сто и осемдесет хиляди лева — поставени под въпрос.
Студена вълна се издигна от стомаха ѝ към гърлото.
Съвпадение ли беше?
Или не?
В съзнанието ѝ изплува телефонен разговор на Димитър отпреди седмица. Говореше тихо, почти шепнешком. Тогава тя улови само откъси: „познавам директора… може да се уреди…“
Не. Това е абсурд.
И все пак тревогата вече пускаше корени.
Тя взе телефона и набра Жанета Мартинова.
— Кажи ми нещо, — започна, опитвайки се да звучи спокойно. — Ако бившият ти съпруг реши да ти навреди професионално… възможно ли е?
Отсреща настъпи продължителна пауза.
— Диана… смяташ ли, че Димитър е способен на такова нещо?
Тя се загледа през прозореца. Градът живееше своя ритъм, безразличен към личната ѝ буря.
— Вече не съм сигурна в нищо, — призна тя и за пръв път от седмици усети не гняв, а ледена несигурност.
— Искаш да кажеш, че може да е натиснал клиента ти? — попита внимателно Жанета.
— Не знам. Но моментът е твърде удобен.
След разговора Диана отново отвори писмото. „Поради настъпили обстоятелства.“ Какви обстоятелства? Финансови затруднения? Проверка? Или засегнато мъжко его с амбиции на обиден генерал?
Тя намери номера на управителя — Павел Илиев. Бяха общували по видеосрещи; той ѝ бе направил впечатление на разумен и дори леко ироничен човек. Без да си дава време за колебание, набра.
— Диана? — гласът му звучеше напрегнато. — Тъкмо щях да ви пиша по-подробно.
— Предпочитам да го чуя директно. Какво точно се случи?
Кратка пауза.
— Получих обаждане. Мъж се представи за ваш съпруг. Твърдеше, че източвате средства чрез фиктивни услуги и че срещу вас предстои дело.
Диана бавно се отпусна в стола.
— И вие му повярвахте?
— Не. Но работим по държавен проект. Скандалите не са ни нужни.
Тя пое дълбоко въздух.
— С този човек сме в процес на развод. Той взе банковата ми карта без разрешение, даде я на майка си и сега търси начин да ми отмъсти.
От другата страна се чу тих смях.
— Истинска семейна драма.
— За съжаление — да.
— Донесете доказателства, че няма реална заплаха за фирмата, и ще продължим.
— Ще ги имате.
Когато затвори, в нея се надигна не просто решимост, а хладен професионален инат. Ако Димитър е решил да играе нечисто, очевидно я подценяваше.
Два дни по-късно тя седеше в кабинета на адвокат — не за кратка консултация по телефона, а лице в лице, срещу човек с подредени папки, тежки печати и навик да слуша внимателно, преди да направи извод.
