Тишината, която бе останала след тръшването на вратата, още се усещаше в стените. Диана Мартинова мина бавно през стаите, сякаш правеше оглед след буря. Не защото очакваше липси, а защото искаше да усети, че всичко е на мястото си. Кафемашината проблясваше върху кухненския плот. Новите пердета леко потрепваха от течението през прозореца. Всеки предмет тук беше платен с нейния труд, с нощите пред лаптопа, с отказите да се предаде.
Още на следващия ден извика ключар и смени патрона. Банковата карта блокира. Паролите – подменени една по една. Подреди живота си като след ремонт – чисто, под контрол.
Изглеждаше като край.
Но животът рядко спира там, където ни е удобно.
На третия ден звънецът иззвъня продължително и настойчиво. Не кратко натискане по грешка, а продължителен сигнал, който казваше: „Няма да си тръгнем бързо.“
Диана надникна през шпионката.
На площадката стоеше Снежана Пиринкиа – в сиво палто, устни свити в тънка, неодобрителна линия. До нея – Димитър Емилов. А малко встрани – млад полицай в униформа.
Нещо студено се сви в гърдите ѝ.
Звънецът прозвуча отново.
— Отворете, трябва да поговорим — извика свекърва ѝ.
Полицаят прочисти гърлото си.
— Има подаден сигнал за измама.
Диана изправи рамене.
— За каква измама говорим? — попита спокойно през вратата.
— Превели сте неправомерно средства — обади се Димитър, без да поглежда към шпионката. — Общи семейни пари.
Тя едва не се разсмя. Мъжът, който беше взел картата ѝ без позволение, сега идваше да се оплаква от кражба.
— Един момент — отвърна равнодушно. — Отварям.
Завъртя ключа в новия патрон и разтвори широко.
— Заповядайте.
Тонът ѝ беше спокоен, почти учтив. Полицаят влезе първи – млад, с онази старателна подреденост, която още не е изтрита от службата. След него, като в лошо режисиран спектакъл, пристъпиха Снежана Пиринкиа и Димитър. Свекървата огледа антрето внимателно – новата брава, подредените обувки, чистия под.
— Значи вече сменяш ключалки — отбеляза тя натъртено. — Крием ли се?
— Пазя се — отвърна Диана. — Събуйте се, моля. Току-що измих.
Димитър се намръщи. Дребен детайл, но го подразни. Той предпочиташе тя да плаче или да повишава тон – тогава можеше да играе ролята на разумния.
Полицаят извади бележник.
— Подаден е сигнал от гражданка Снежана Пиринкиа за неправомерен банков превод от карта, която, по думите ѝ, е била използвана от семейството.
— Картата е издадена на мое име — прекъсна го спокойно Диана. — И сметката също. Достъпът до нея е осъществен без моето съгласие.
— Със съгласието на съпруга ти — намеси се свекървата. — А съпругът е глава на семейството.
Диана се обърна към нея.
— В кой век живеете, госпожо Пиринкиа?
Лицето на възрастната жена пламна.
— Не се подигравай! Искахме да спестяваме. Ти харчиш безразсъдно — пердета, кафе машина, козметика. На Димитър нервите му не издържаха.
— И затова взе картата ми?
— Не съм я „взел“! — повиши тон Димитър. — Ние сме семейство!
— Без да ме уведомиш — подчерта тя. — И я предостави на трето лице.
Полицаят повдигна вежди.
— На кого?
— На майка ми — изрече Димитър с нежелание.
— За да управлява средствата по-разумно — добави Снежана с достойнство.
Диана скръсти ръце.
— И вече е похарчила тридесет и три хиляди лева за личните си кредити.
Химикалката застина във въздуха.
— Тоест сумата е използвана?
— За нейни задължения — потвърди Диана. — Без знанието ми.
Настъпи тишина.
Димитър прокара ръка през косата си.
— Това са разходи на семейството!
— Кредитите на майка ви ли? — гласът на полицая звучеше по-хладно. — Има ли доказателство, че сметката е обща?
— Ние сме женени! — избухна той.
— Жилището е закупено преди брака — каза спокойно Диана. — Сметката е открита на мое име. По нея постъпват моите хонорари като фрийлансър. Мога да предоставя данъчни декларации.
Тя донесе папка с документи. Движеше се спокойно, макар вътрешно да кипеше.
Снежана внезапно повиши глас:
— Ще ѝ повярвате ли? Тя е пресметлива! Прехвърли парите, за да не можем да ги ползваме!
— Точно така — отвърна Диана. — Защото са мои.
Полицаят затвори бележника частично.
— Към момента не виждам данни за престъпление. Превод от лична сметка към друга не представлява нарушение.
— Но това бяха общи средства! — пристъпи напред Димитър. — Планирахме ремонт, бъдеще!
— Бъдеще — повтори тихо тя. — В което майка ти контролира приходите ми?
Свекървата смени тона, омекна.
— Диана, дете, правим го за ваше добро. Трябва да се пести. Мъжете носят тежко бреме.
— Да — кимна тя. — Особено когато съпругата изкарва повече.
Димитър пребледня.
— Пак започваш!
— Да, започвам. Защото въпросът не е в пердетата и не е в кафемашината. Проблемът изобщо не е в покупките.
