Пръстенът иззвънтя върху мраморните плочи и се търкулна в краката на гостите.
— Няма да участвам в този показен фарс — довърши Калин твърдо.
Лицето на Асен Радев пламна в тъмночервено. Той направи крачка напред и сграбчи ревера на кадифеното сако на сина ми. От него лъхаше смес от скъп одеколон и уиски.
— Осъзнаваш ли колко средства излях в тази вечер?! — изсъска той през зъби. — Ще ви смачкам! На улицата ще спите!
Без да повишавам тон, хванах китката му и внимателно я отместих от дрехата си.
— По-внимателно, Асен. Сакото още ми трябва.
Излязохме навън. Ръмеше ситен, студен дъжд, който бодеше като игли. Качихме се в стария ми джип. Вътре миришеше на износена тапицерия и машинно масло — познат, почти уютен аромат. Калин се отпусна назад и закри лицето си с длани. Раменете му потреперваха.
— Всичко провалих, татко — проговори глухо. — Работата, бъдещето… Те няма да ме оставят на мира. Асен има хора навсякъде. Задлъжнях сериозно към банката заради тази сватба, за почивките на Дарина… Мислех, че ще се оженим, ще получа повишение и ще изплатя всичко.
От жабката извадих тежкия си защитен телефон и набрах кратък номер.
— Преслав — казах сухо. — Стартирай процедурата. Изкупете всички дългови инструменти на холдинга на Асен Радев. Замразете кредитните линии, по които сме гаранти. До сутринта трябва да разберат, че са останали без въздух.
Калин ме изгледа смаяно, сякаш беше забравил собствените си тревоги.
— Татко… на кого звъниш?
Завъртях ключа. Двигателят изхриптя, после оживя.
— Не съм просто човек, който копае в пръстта, синко — отвърнах, докато излизах на мокрия булевард. — Оранжериите ми са част от най-големия агрохолдинг в региона. А днес Асен се опита да унижи човека, който дискретно снабдява половината му обекти със суровини.
На следващата сутрин по вратата на дървената ми къща се заудря настойчиво. Сложих стария, поочукан чайник на котлона и отидох да отворя. На прага стояха Асен Радев, Надежда Цветанова и Дарина Тодорова. От вчерашния им блясък нямаше и следа — дъждът сякаш беше измил самоувереността им. Асен дишаше тежко, Надежда нервно дърпаше ципа на чантата си, а Дарина оглеждаше с погнуса скромната обстановка и миризмата на закуска.
Без покана нахлуха вътре.
— Слушай внимателно — изръмжа Асен и тресна дебел плик върху кухненската маса. — Тук е описано всичко, което сме платили. Сумата е солидна. Плюс обезщетение за проваленото тържество. До обяд искам парите. Иначе синът ти приключва с професията си!
Калин излезе от стаята, обличайки тениската си в движение.
— Млъквай, нещастник! — кресна Надежда. — Дъщеря ми си изгуби времето с теб!
Свалих чайника от котлона и налях вряла вода в отчупената си чаша.
— Нито лев няма да получите — казах спокойно.
Асен се ухили, показвайки кривите си зъби.
— Тогава чакайте призовките. Ще ви оставя без нищо.
След като си тръгнаха, Калин се строполи на табуретката.
— Той е способен на всичко, татко. С моите заеми… няма как да издържа дело.
Без да отговарям, отидох в спалнята. Отместих скърцащата врата на стария гардероб и извадих тежък метален сейф. Въведох кода, взех сива картонена папка и я поставих пред него.
— Погледни.
Калин отвори документите. Най-отгоре беше банково извлечение — потребителските му кредити бяха погасени изцяло.
— Изкупих ги тази сутрин — отпих от чая си. — Парите обичат тишината, момчето ми. Тези хора живеят за показност и затова тънат в чужди средства. Снощи те първи хвърлиха кал по нас. Сега е наш ред да отговорим.
Към вечерта телефонът на Калин започна да звъни без прекъсване. Шефът му го освободи от работа още същия ден, а след това започнаха и останалите обаждания.
