Андрей Велизаров въздъхна дълбоко. Разбираше отлично какво има предвид Камелия Витошки. В началото всичко беше различно. Преди пет години, когато връзката им прохождаше, родителите му я приеха с въодушевление.
Млада, привлекателна, с две дипломи зад гърба си и престижна позиция в международна компания — сякаш беше създадена за идеалната снаха. Не спестяваха похвали и я представяха с гордост пред роднини и познати.
После обаче тонът постепенно се промени. Отначало — уж невинни забележки: че прекарва твърде много време в офиса, че стилът ѝ не подхожда на съпруга на утвърден юрист. Малко по-късно въпросите за наследници започнаха да се повтарят настойчиво. А с всяка изминала година натискът ставаше все по-осезаем.
— Добре, нека направим следното — каза Андрей и седна до нея. — Ще резервирам билети за влака. Ще пристигнем сутринта точно за началото на празненството и още същата вечер ще поемем обратно. Ще нощуваме в купето и няма да се стига до разговори за хотел или оставане при нашите.
Камелия замислено впери поглед в пода. Идеята звучеше разумно — кратко присъствие, без излишни сцени и продължителни разпити от страна на Красимира Дунавска.
— Добре — кимна след пауза. — Но ми обещай, че тръгваме същата вечер. Без промяна на плановете.
— Давам ти дума.
В офиса Камелия се хвърли в работа с почти болезнена настойчивост, само и само да не мисли за предстоящото пътуване. Оставаше до късно, поемаше допълнителни задачи, сама предлагаше да води презентации. Колегите ѝ се чудеха откъде идва този прилив на ентусиазъм.
Ден преди заминаването се обади на майка си — Габриела Огнянова. Още с първите думи тя улови напрежението в гласа на дъщеря си.
— Нещо не е наред, нали?
— Всичко е наред, мамо. Просто утре тръгваме за юбилея на свекъра.
— И пак се измъчваш предварително?
— Не се измъчвам… — поколеба се Камелия. — Понякога просто имам чувството, че ме гледат като дефектна. Уж образована, уж успешна, а не мога да им дам внуче.
— Стига глупости — отвърна строго Габриела. — Никой няма право да те кара да се чувстваш виновна. Ще си имате дете, когато му дойде времето.
— Лесно е да се каже.
— А защо не им споделите истината? Че от година се опитвате, че обикаляте лекари?
— Не — намръщи се тя. — Само ще стане по-зле. Ще започнат със съвети, билки и чудодейни лечители.
Вечерта започнаха да приготвят багажа. По-точно Камелия подреждаше дрехите, а Андрей стоеше отстрани и коментираше всяко нейно движение.
— Защо ти е цял несесер с гримове? Отиваме само за ден.
