По време на цялата церемония Росица Орлова наблюдаваше случващото се с изражение на човек, попаднал на събитие, което не го засяга и дори го отегчава. Когато служителката прикани младоженците да се целунат, тя демонстративно сведе поглед към ръцете си и започна да оглежда безупречно лакираните си нокти.
— Мамо, държиш се като дете — прошепна ѝ Иван, щом излязоха от залата.
— Просто не виждам какво толкова намери в нея — отвърна тихо Росица. — Обикновена е. Можеше да се ожениш за Виктория Каменара. Баща ѝ е генерал, учила е в Лондон…
— Обичам Десислава — прекъсна я той, вече по-твърдо.
— Любовта е временна — отсече тя хладно. — После идват децата. И тогава възпитанието има значение. Какво може да им даде едно момиче от провинцията?
Десислава стоеше достатъчно близо, за да чуе всяка дума. Отдавна бе усвоила умението да се прави, че подобни реплики не достигат до нея.
Ресторантът ги посрещна с жива музика и пищна украса от цветя. Масите бяха подредени с изискан сервиз, а менюто — повече от щедро. Росица бе настояла за най-луксозния вариант, подхвърляйки, че „семейството трябва да изглежда на ниво“. Десислава знаеше, че разходите се покриват от спестяванията на Иван и от помощта на нейните родители, но предпочете да запази мълчание.
— Много е красиво — отбеляза Йорданка Филипова, оглеждайки залата с искрено възхищение.
— Виждала съм и по-впечатляващи тържества — сви рамене Росица. — Наскоро присъствах на сватбата на сина на Йорданка Филипова. Той се ожени за истинска дама от уважавано семейство. Там размахът беше съвсем друг. А булката — възпитана, изискана…
— Нашата Деси също е прекрасно възпитана — отвърна майка ѝ с напрегната усмивка.
— Разбира се, разбира се — кимна Росица, но в гласа ѝ прозвуча снизхождение, сякаш само тя знаеше как изглежда „истинското“ възпитание.
Първите наздравици преминаха по традиция. Бащата на Десислава пожела на младите здраве и разбирателство, чичото на Иван — дълъг съвместен живот. Атмосферата постепенно се отпусна. Деси дори се засмя искрено, когато най-добрата ѝ приятелка Габриела Лъвова разказа забавен спомен от ученическите години.
— Деси, помниш ли как с Димитър Борисов зубрихте цяла нощ за матурата по литература и накрая проспахте? — засмя се тя.
— Как да не помня! — отвърна булката. — После две седмици не ми проговори.
— А какво стана с него? — обади се някой от масата.
— Защити докторска степен, работи във Велико Търново — поясни Габриела.
— Така ли? Интересно… — проточи Росица и Десислава усети познатото напрежение. — В каква област?
— Филология, университетски преподавател.
— О, филология! — повдигна вежди свекървата. — А рекламата? Това е по-скоро хоби, нали?
— Росица Орлова — намеси се спокойно бащата на Деси, — дъщеря ни е арт-директор в голяма агенция.
— Арт-директор! — възкликна тя с престорено възхищение. — Като внучката на Надежда Борисова. И тя така се титулува. Само че живее в гарсониера и взема символична заплата. Но звучи внушително, признавам.
Няколко гости смутено размениха погледи. Въздухът сякаш натежа.
След малко Росица взе микрофона.
— Скъпи приятели — започна с широка, самодоволна усмивка, — бих искала да кажа няколко думи за нашата булка.
На Десислава ѝ се стори, че кръвта ѝ изстива. Иван седеше до нея с прикована усмивка, но не направи опит да я спре.
— Тя е млада и тепърва има много да учи — продължи Росица. — Днешните момичета са убедени, че кариерата е най-важна. А една съпруга трябва да умее да създава уют, да посреща гости, да готви…
Настъпи тягостна пауза.
— Надявам се синът ми да прояви търпение — добави тя. — Не е лесно да превъзпиташ зрял човек. Особено когато първоначалната подготовка… как да го кажа по-меко… не е съвсем достатъчна.
Майката на Деси пребледня, а баща ѝ стисна ръце под масата.
— Но аз ще съдействам — подслади гласа си Росица. — Като свекърва ще помогна на Десислава да усвои женските тънкости — от правилното приготвяне на ястия до това как се подбира облекло с вкус.
Из залата се понесе неспокойно раздвижване; столове изскърцаха тихо, а гостите започнаха да се размърдват неловко, предусещайки, че вечерта едва започва да разкрива истинското си лице.
