…автоинструкторът ѝ. А изборът на първата ѝ кола стана с помощта на зет ѝ, който разбираше от автомобили и я насочи към надежден употребяван модел.
— За човек без опит това е идеалният вариант! — споделяше въодушевено Мила Лъвова на Нели Любомирова, а в очите ѝ искреше задоволство. — Ще натрупам увереност, пък после може да се замисля за чисто нова кола. Оказа се, че самотата съвсем не е трагедия. Остава ми време за мен самата. Отварят се толкова врати! Ако бях още с Тодор Огнянов, едва ли щях да се запиша на шофьорски курс. Прекалено много се раздавах в онази връзка, бях се изгубила в него и изобщо не се питах какво искам аз.
— А той как я кара? Чува ли се нещо за него? — полюбопитства Нели.
— Нямаме никакъв контакт. Понякога се сеща да звънне на дъщеря си, но за себе си почти нищо не казва. А и, честно казано, животът му вече не ме вълнува — отвърна спокойно Мила.
Докато при Мила всичко постепенно се подреждаше, за Тодор Огнянов започна труден период. Фирмата, която бе градил с години, започна да затъва. Така и не стигна до брак с Илиана Маришки — все отлагаше с различни оправдания и не спази обещанието си. А тя не спираше да настоява за пари.
— Стегни се! Намери решение, нали си мъж! — повтаряше му ежедневно Илиана, без да му дава покой.
— Намали претенциите си! В момента съм притиснат — защитаваше се той.
— И какво от това? Аз вече направих достатъчно компромиси — чистя, готвя… Да не би и от фитнеса да се откажа, или да започна да ходя с овехтели дрехи? Забрави ли през какво минах? — от укори тя преминаваше към сълзи. — Загубих дете! А ти къде беше тогава? Изобщо осъзнаваш ли болката ми?
Капка по капка напрежението го пречупи. Под постоянния ѝ натиск Тодор тръгна по рискован път, надявайки се бързо да запълни финансовите дупки.
Истината го връхлетя внезапно — когато служители го изведоха с белезници от просторната му двуетажна къща. С данъчните власти шеги не се правят, а цената на грешките понякога се плаща твърде скъпо.
