Тя се движеше бавно към автомобила, притиснала длан към корема си, като леко накуцваше. Високите ѝ токчета се хлъзгаха по заледения тротоар и всяка стъпка ѝ костваше усилие.
— Как стана това? — попита Тодор Огнянов глухо, сякаш още не осъзнаваше напълно чутото.
— Подхлъзнах се… паднах, след като ме остави сама и изчезна по спешност — разплака се Илиана Маришки и скри лице в ръцете си.
Тодор прокара нервно длани по лицето си.
— Ще вляза да говоря с лекаря.
— Няма смисъл. Детето… няма как да се върне — прошепна тя през хлипове. — Моля те, закарай ме вкъщи. Трябва да полежа.
В гърдите му заседна тежко чувство за вина. Ако не беше тръгнал предната вечер при Мила Лъвова, ако не я беше оставил сама на студа, може би нямаше да се стигне дотук — нито до падането, нито до този уж фатален край на бременността.
Само че Илиана премълча истината. Не му каза къде всъщност бе изгубила равновесие. В болницата я приеха със съмнение за счупване, но се размина с тежко натъртване. А що се отнася до бременността — такава изобщо не е имало.
Зад подпухналите очи и привидната немощ тя ликуваше. Планът ѝ се беше наредил повече от добре. Изигра ролята си убедително — наранена, съсипана, сломена от „загубата“.
Разкаянието на Тодор се превърна в удобен инструмент в ръцете ѝ. Тя умело го насочваше натам, накъдето ѝ беше изгодно. Скоро той ѝ купи нова вносна кола, въпреки че нуждата от нея отпадна — след „спонтанния аборт“ Илиана напусна работа и обяви, че ще се посвети изцяло на възстановяването си.
Терапията ѝ включваше фитнес зала и продължителни разходки из бутиците, а когато Тодор се прибираше късно, тя компенсираше самотата си с вечери в скъпи ресторанти. Не си отказваше нищо.
За Мила Лъвова разводът се оказа освобождение. Сякаш огромен товар падна от раменете ѝ. Миналото постепенно изгуби тежестта си, а някогашната близост с Тодор се превърна в далечен спомен. Човекът, когото някога бе обичала, вече ѝ изглеждаше чужд.
Тя издържа успешно изпитите и взе шофьорска книжка. На практическото кормуване беше спокойна и уверена — допълнителните уроци, които заплащаше отделно, си бяха стрували усилията.
Младежът, когото Тодор бе помислил за неин ухажор, всъщност се оказа…
