…най-болезненото не беше гладът, а усещането, че е излишна на собствената си трапеза. Тя стоеше пред препълнената маса като наказана – с празна чиния и свито гърло, докато всичко наоколо ухаеше примамливо. Искаше ѝ се да опита от всяко блюдо, да си сипе без да мисли, но вместо това преглъщаше слюнката си и се самообвиняваше. „Защо изобщо дойдох? Това е чисто мъчение“, мина ѝ през ума.
В този момент оркестърът засвири и част от гостите се втурнаха към хола. Донка Родопска, вярна на вкуса си, беше подбрала само песни на своя любима изпълнителка от младостта си, така че всички бяха принудени да слушат каквото харесва рожденичката. По стар обичай за бавния танц Милена Радославова бе поканена от свекъра си – Тодор Пловдивски.
Той открито я обожаваше. А откакто бе понапълняла, дори още повече – наричаше я ту „моето хлебче“, ту „сладката ми питка“, и я притискаше демонстративно. Кльощавата му съпруга само тракаше с кокалите си, както той злорадо се шегуваше, и нямало за какво да се хване човек. Тодор винаги бил почитател на закръглените жени.
Музиката се нижееше безкрайно, а Милена едва понасяше тежкия дъх на алкохол, който я обливаше при всяко завъртане. Когато той си позволи да я ощипе непристойно, желанието ѝ да си тръгне стана почти неудържимо.
Тъкмо тогава Донка Родопска я повика рязко в кухнята. Макар да бяха женени от четирийсет и пет години, ревността ѝ не беше угаснала. Начинът, по който съпругът ѝ притискаше снаха ѝ, я вбеси – но вместо на него, реши да се нахвърли върху Милена.
– Ако си въобразяваш, че с тези пищни форми ще ми отмъкнеш мъжа, лъжеш се жестоко – изсъска тя. – Знам ги аз такива случаи – млади ненаситници, които вкарват в леглото си роднини, годни да им бъдат бащи.
От гневната ѝ тирада Милена отстъпи назад и гърбът ѝ опря в печката, усещайки как напрежението в стаята се сгъстява до опасност.
