Въпреки всичко Милена Радославова нямаше избор – колкото и да предусещаше подмятанията и прикритите унижения заради килограмите си, отсъствието ѝ щеше да струва скъпо. Донка Родопска умееше да наказва хладнокръвно – можеше демонстративно да спре да взема внуците при себе си, а без нейната помощ младата майка трудно се справяше.
На празничната вечеря присъстваха само най-близките. Масата преливаше от блюда, а около нея – сякаш напук – всички дами, начело с рожденичката, бяха слаби, изящни и самоуверени. Милена дълго се колеба как да се облече. Накрая избра плисирана пола и широка блуза тип „камбанка“, която прикриваше закръгления ѝ корем.
Пламен Пиринки я изгледа с насмешка, докато тя се въртеше пред огледалото. Тромавостта ѝ го дразнеше, а излишните килограми отдавна бяха повод за студенина помежду им. Мислите му често се рееха около Ива Соколова – дотам, че я беше допускал дори в най-интимните си фантазии.
Трябваше обаче да се признае – Донка готвеше превъзходно. Трапезата буквално се огъваше под тежестта на ястията, но печивата ѝ бяха ненадминати. Милена обожаваше зелевия пай с месо, а до него стоеше и същият, но с ароматна ябълкова плънка. „Наполеон“ с фин маслен крем направо я примамваше, а тортата „Червено кадифе“ с напоени с вишнев ликьор блатове изкушаваше с наситения си цвят.
Тя наблюдаваше с прикрита завист как останалите си сипваха без угризения. Само тя стискаше ръцете си в скута, за да не посегне. До нея Пламен съскаше неодобрително, а свекървата я пронизваше с презрителен поглед всеки път, щом протегнеше ръка към парче буженина или резен сервелат. И ако трябваше да бъде напълно откровена пред себе си, най-болезненото не беше гладът…
