— Николай Чавдаров, не съм изгубила разсъдъка си. Помня съвсем ясно какво направих с гривната. И съм напълно сигурна, че след това в апартамента не е влизал никой друг. Изводите са твои.
Той още известно време се колеба, пристъпваше от крак на крак, прокарваше ръка през косата си. Почти десет минути минаха в мълчание, преди най-сетне да извади телефона и да набере номера на сестра си. Пусна разговора на високоговорител.
— Кольо! Здрасти! Как сте? — гласът на Калина Дунавска прозвуча ведро и изпълни стаята.
— Здравей, Кали. Имаме малък проблем. Ясмина не открива гривната си. Онази, която разглеждаше в събота. Да не си я виждала случайно?
Настъпи кратка пауза. Достатъчна. Ясмина усети как в гърдите ѝ се надига студено предчувствие — сега щеше да последва отричане.
— Гривната ли? А, да… спомням си. Какво, да не се е изгубила? — в гласа на Калина се появи престорена загриженост.
— Не е изчезнала сама — намеси се Ясмина твърдо. — Взета е. Калина, върни ми я.
— Моля?! Ясмина, в ред ли си? Какво „взета“? Нищо не съм пипала!
— Тогава ми кажи къде е. Къде се намира гривната ми?
— Откъде да знам! Може ти да си я преместила и да си забравила! Какви ги говориш?
— Нелепо е да се оправдаваш така. Освен теб, никой друг не беше тук. След посещението ти бижуто изчезна. Сметката е елементарна.
— Как изобщо си позволяваш? Кольо, ти ще мълчиш ли? Жена ти ме обвинява в кражба!
Николай местеше поглед ту към телефона, ту към Ясмина. Личеше си, че е раздвоен.
— Кали… възможно ли е просто… да ти е харесала много? Да си я взела да я пробваш у вас и после да си забравила да кажеш…
— Кольо! И ти ли ме смяташ за крадла? Това вече е прекалено!
— Никой не лепи етикети — прекъсна го Ясмина хладно. — Искам единствено своето обратно. Давам ти два дни, Калина. Или ми връщаш гривната, или купуваш същата, или превеждаш стойността ѝ. Ако не — подавам сигнал в полицията.
— В полицията? Заради някаква гривна? Напълно ли си изгубила мярка?
— Разполагам с касовата бележка. Имам експертна оценка за застраховката. Всичко е документирано. Има и свидетел, че си я разглеждала и пробвала — самият Николай. Така че решението е твое.
От отсрещната страна се чу рязко прекъсване. Разговорът приключи. Николай бавно свали телефона и впери укорен поглед в съпругата си.
— Трябваше ли да стигаш дотам? Тя ми е сестра…
— А аз каква съм ти? — отвърна Ясмина. — Осъзнаваш ли какво се случва? Сестра ти ме ограби. Отне ми не просто злато, а спомен от майка ми. И ти още се чудиш чия страна да заемеш?
— Не заемам ничия! Просто не разбирам защо се раздува всичко. Ако го е взела — добре, ще ѝ купим друго и толкова.
— Ние ще ѝ купим? На нея? — Ясмина го изгледа невярващо. — Тя взема от мен, а аз трябва да ѝ подарявам?
— Не казвам „взела“… може да е решила, че нямаш нищо против… Винаги сте били в добри отношения…
— Значи съм съгласна да ме обират? Това ли намекваш?
Той замълча за миг, но продължи да се заплита.
— Може би е помислила, че ѝ я подаряваш… че си ѝ позволила…
— Кога точно съм обещавала на Калина Дунавска златната си гривна? Ако не я върне, ще подам жалба. Нека си я намери и да я донесе — избухна Ясмина.
— Не може ли да го решим по роднински?
— По роднински ли? Тя не постъпи като роднина, когато рови в кутията ми за бижута! А ти не се държиш като съпруг, щом защитаваш нея вместо мен!
Николай се отпусна на дивана и скри лицето си в дланите.
— Какво ще стане сега? Как ще гледаме един на друг след това? Тя ми е сестра…
— На мен не ми е нищо — отсече Ясмина. — И след подобно нещо не желая да има нищо общо с живота ми. Въпросът е ти какво избираш — жена си или сестра си, която посяга на чуждо.
Телефонът отново иззвъня. Името на Калина светна на екрана. Николай въздъхна и прие обаждането.
— Кольо… цяла нощ не мигнах — гласът ѝ трепереше. — Как можа Ясмина да си помисли такова нещо? Нищо не съм взела! Може сама да го е затрила, а сега да хвърля вината върху мен?
— Кали… сигурна ли си? Да не би все пак да си я прибрала, без да се усетиш? Да си искала да я огледаш спокойно у вас…
— И ти ли не ми вярваш? Аз съм ти сестра! От деца сме заедно! А тази… тази външна жена влиза в семейството ни и започва да ни настройва един срещу друг!
Ясмина слушаше и усещаше как нещо в нея се втвърдява. „Външна жена.“ След пет години брак. След всичко, което бе правила за Калина — помощ, подкрепа, рамо в трудни моменти.
— Николай, пусни на високоговорител — каза тя спокойно.
— Защо ти е?
— Направи го. Искам сестра ти да повтори пред мен думите, които току-що изрече.
