— В кой момент съм поемала ангажимент да подарявам на сестра ти златната си гривна? Ако не ми я върне, Николай Чавдаров, ще подам жалба в полицията — нека я намери и да ми я донесе обратно! — избухна Ясмина Радева, щом съпругът ѝ се опита да омаловажи случилото се и да защити Калина Дунавска.
Всичко започна преди три дни. Калина беше дошла при тях на вилата за уикенда. Нищо необичайно — семейна среща с печено месо на жар, разговори до късно през нощта и по чаша-две вино. Ясмина дори се зарадва на посещението ѝ, защото след преместването на Калина в друг град се виждаха все по-рядко.
Същата вечер Ясмина сложи любимото си бижу — фина златна гривна с малки изумруди. Подарък от покойната ѝ майка за осемнадесетия ѝ рожден ден. Изработката беше изящна — нежна плетка, деликатно инкрустирани камъни, които проблясваха меко под светлината на лампата.
— Ясми, това е невероятно красиво! — възкликна Калина, щом го забеляза. — Може ли да го разгледам по-отблизо?
Без колебание Ясмина свали гривната и ѝ я подаде. Калина я въртя дълго в ръцете си, изучаваше детайлите, после я постави на собствената си китка и се огледа.
— Много ти отива — усмихна се Ясмина. — Мама казваше, че такива неща се предават от майка на дъщеря. Дано един ден и моето момиче я носи.
— Разбира се, семейните ценности са неприкосновени — побърза да отвърне Калина и ѝ върна украшението.
След като гостите си тръгнаха, Ясмина прибра бижутата в кутията им, както правеше винаги. Това беше нейният малък ритуал преди сън. Гривната легна на обичайното си място — в кадифеното отделение до останалите накити.
На следващата сутрин обаче тя липсваше.
Ясмина претърси целия апартамент. Обърна чекмеджета, надникна зад шкафове, провери джобовете на всички дрехи. Дори извади пералнята, в случай че гривната по невнимание е попаднала сред прането. Резултатът беше нулев.
Тогава реши да се обади на Калина. Не с обвинение, а с обикновен въпрос — дали случайно не е видяла къде Ясмина я е оставила. Нищо повече.
— Здравей, Калина! Добре ли се прибра? — започна тя спокойно.
— Ясми, здравей! Всичко е чудесно, благодаря за гостоприемството — отвърна Калина с обичайния си жизнерадостен тон.
— Имам странен въпрос. Спомняш ли си златната гривна, която ти показах в събота? Не мога да я намеря. Да не би да си забелязала къде съм я сложила?
Настъпи пауза. Прекалено продължителна.
— Гривна? Коя гривна? — попита Калина.
— Онази, от мама. С изумрудите. Ти я разглежда и дори я пробва.
— А, да… спомних си. Много е хубава. Но къде си я оставила — нямам представа. Може да си я забравила в банята или в кухнята?
— Проверих навсякъде. Помислих си, че може да си видяла нещо… — Ясмина все още се надяваше на логично обяснение.
— Не, нищо не съм забелязала. Дано я откриеш, жалко ще е за такава ценност. Извинявай, трябва да затварям — на работа е пълна лудница. Ще се чуем!
Разговорът приключи рязко. Твърде рязко.
Ясмина свали телефона от ухото си и усети как нещо в цялата ситуация не се връзва. Ако беше невинна, Калина щеше да предложи съдействие, да зададе въпроси, да изрази съчувствие. Вместо това побърза да приключи.
Да обвиниш роднина в кражба звучеше крайно. Калина имаше добра работа, стабилни доходи, собствени бижута. Какъв мотив би имала?
Безсънната нощ мина в безкрайно прехвърляне на варианти. До сутринта Ясмина беше стигнала до един-единствен извод — гривната е взета от Калина. Други възможности просто не съществуваха.
Вечерта Николай Чавдаров се прибра от командировка. Още в антрето той я прегърна.
— Здравей, любов моя! Как сте? Как мина уикендът с Калина? — попита бодро.
Ясмина остана скована в обятията му.
— Сестра ти ми открадна гривната — произнесе тя спокойно, без увъртане.
Николай се дръпна и я изгледа невярващо.
— Какво говориш? Каква гривна?
— Маминият подарък. Златната, с изумруди. Калина я е взела.
— Ясмина, това е абсурд! Сигурно си я забравила някъде.
— Не съм забравила нищо! В събота вечерта я прибрах в кутията, както винаги. В понеделник вече я нямаше. Освен нея, никой друг не е бил тук.
Той прокара длан по лицето си, сякаш се опитваше да осмисли думите ѝ.
— Това е Калина… Тя е моя сестра. Никога не би посегнала. И без това има достатъчно бижута…
— Обади ѝ се — настоя Ясмина. — Сега. Пред мен. Нека обясни къде е гривната ми.
— Не мога просто така да я обвиня! Все пак сме семейство!
— А аз каква съм ти? — погледът ѝ го накара да замълчи за миг. — Нима моето достойнство и думите ми струват по-малко от това да не засегнеш сестра си? Обади ѝ се, Николай. Време е истината да излезе наяве.
