— Аз най-добре знам какво обича синът ми — прекъсна я рязко Зорница Велизарова. — И освен това днес съм решила да направя основно почистване. Така че прибирай тази гощавка.
— Но Теодор всеки момент ще се прибере… — опита се да възрази Калина.
— Чудесно! Ще помогне на майка си. Отдавна не сме прекарали време заедно като хората.
Калина остана насред кухнята, а в гърдите ѝ се надигаше задушаваща смесица от гняв и обида. Цял месец преглъщаше забележки, намеци, безцеремонно ровене из шкафовете, критики за всяка дреболия. Всичко това се беше трупало капка по капка и сега чашата преливаше.
— Не — изрече тя отчетливо.
Зорница се обърна рязко.
— Какво означава това „не“?
— Днес е моят рожден ден. Приготвих вечеря за съпруга си. Ще празнуваме двамата.
Лицето на свекървата пламна.
— Така ли? В моя дом ще ми се поставят условия?
— Плащаме сметките. Купуваме храната. Ремонтираме със собствени средства…
— Ремонтирате? — гласът на Зорница премина във вик. — Какви ремонти?
— Теодор не ви ли е казал? Подменихме тръбите в банята. Старите течаха постоянно.
— Как сте си позволили без да ме попитате!
— Живеем тук. Имаме право на нормални условия.
Зорница театрално се хвана за гърдите.
— Ето това става, когато пуснеш чужди хора в жилището си! Разпореждат се като собственици!
В този миг входната врата хлопна. Теодор Руменов се появи с букет в ръка и несигурна усмивка на лицето.
— Мамо? Ти тук ли си?
— Теодоре! — тя се втурна към него. — Жена ти съвсем е изгубила мярка! Прави ремонти зад гърба ми и ме гони от собствения ми апартамент!
Погледът му се плъзна от майка му към красиво подредената маса и после към Калина.
— Мамо, днес Калина има рожден ден…
— Именно! И вече се мисли за господарка! Заповядва ми!
— Просто помолих да ни оставите тази вечер насаме — каза Калина уморено.
— В моя апартамент? — гласът на Зорница отекна остро. — Да не си забравила чий е?
— Не. Напомняте ми го ежедневно.
— Теодоре, чуваш ли как ми говори?
Той стоеше между тях, видимо объркан. Калина ясно усещаше колебанието му и как везните постепенно се накланят не в нейната посока.
— Кали, може би да отложим? — предложи той плахо. — Мама не идва често…
— Не идва често? — тя го изгледа невярващо. — Тя е тук през ден!
— Проверявам имота си! — намеси се Зорница. — И явно има защо! Днес тръби, утре мебели!
— Какво лошо има, че сме сменили старите тръби? — опита се да внесе разум Теодор.
— Днес тръбите, утре ще поискате и нотариален акт! Познавам тези номера!
Нещо в Калина се скъса.
— Знаете ли какво? Може би сте права. Ние си тръгваме. Още днес.
— Калина! — Теодор пристъпи към нея.
— Стига, Теодоре. Не мога повече да живея под наблюдение. Или избираш нашето семейство, или оставаш с майка си.
— Чу ли я? — възкликна тържествуващо Зорница. — Ултиматуми! Ето ѝ истинската същност!
Теодор изглеждаше смален между двете жени. В очите му се четеше страхът на човек, който не умее да се противопоставя на майчината воля.
— Кали, нека поговорим спокойно…
— За какво? За ежедневните унижения? За това, че мълчаливо ги допускаш?
— Аз не те унижавам! — възмути се Зорница. — Опитвам се да те науча как се става добра съпруга!
— Според вас добрата съпруга е безгласна прислужница ли?
— Теодоре, ще търпиш ли това?
Калина се приближи до мъжа си и го погледна право в очите.
— Обичам те. Но така не мога да продължа. Реши.
— Не смей да притискаш сина ми! — намеси се свекървата.
— Не го притискам. Поставям избор.
Теодор замълча. Паниката и безпомощността в погледа му бяха по-красноречиви от всякакви думи.
— Разбирам — прошепна тя и се отправи към спалнята. — Ще си събера багажа.
— Калина, почакай! — тръгна след нея той. — Не действай прибързано. Мама просто се тревожи…
— За какво? Че губи властта си над теб?
Тя извади куфара от гардероба. Пръстите ѝ трепереха, но решимостта ѝ беше по-силна от всякога.
— Цял живот тя е правила от теб удобен син… — думите заседнаха в гърлото ѝ, но тя знаеше, че този разговор тепърва ще разкрие всичко, което дълго е било премълчавано.
