Калина прехапа устни, за да не отвърне. Истината беше, че Теодор обожаваше кюфтетата ѝ точно с повече чесън, но да влиза в спор със Зорница Велизарова означаваше да налее масло в огъня.
През следващия час свекървата се зае с щателна „проверка“. Обикаляше от стая в стая като инспектор – прокара пръст по екрана на телевизора, разгъна и сгъна наново кърпите в банята, размести обувките в антрето. Забележките ѝ валяха без пауза.
— А боклукът защо още е тук? — надникна тя в кофата.
— Току-що се прибрах от работа… — отвърна Калина сдържано.
— Аз го изхвърлях сутрин, преди да тръгна. Теодор не бива да живее в безпорядък.
Когато вечерта Теодор Руменов отключи, майка му вече го чакаше на прага.
— Сине, ти си отслабнал! Тази жена не те ли храни?
— Мамо, всичко е наред — въздъхна той, сваляйки палтото си. — Просто съм затрупан със задачи.
— Е, точно за това говоря! А вкъщи те посреща миризма на чесън и мазна печка. Докато ви отглеждах, винаги намирах време и за чистене, и за готвене.
— Калина също работи… — опита се да вметне той.
— И аз работех! — прекъсна го остро Зорница. — Това не ми пречеше да поддържам дом като хората.
Вечерята премина в напрегната тишина. Калина почти не докосваше храната си, Теодор разказваше за офиса, опитвайки се да разведри обстановката, а майка му оглеждаше масата с критичен поглед.
— Интересна комбинация — кюфтета с паста — подхвърли тя. — Аз винаги ги сервирах с картофено пюре.
— Вкусно е, мамо, наистина — защити я Теодор.
— Щом казваш… — Зорница се изправи. — Тръгвам си. Утре ще мина да видя банята — сметката за вода ви е подозрително висока.
Щом входната врата хлопна, Теодор погледна виновно съпругата си.
— Не ѝ се сърди. Тя просто…
— Загрижена е, знам — прекъсна го тихо Калина, събирайки чиниите. — Но да живееш под лупа не е лесно.
— Дай ѝ време. Ще свикне.
Само че Зорница не свикваше. Посещенията ѝ зачестиха, а думите ѝ ставаха все по-жилещи.
В началото на втората седмица тя я завари на дивана пред телевизора.
— Браво! — разпери ръце свекървата. — Мъжът се труди, а съпругата гледа сериали!
— Днес е събота. Почивам — спокойно отвърна Калина.
— Истинската домакиня използва почивните дни за основно чистене! Кога измихте прозорците? А пердетата?
— Миналата седмица.
— Не личи! — Зорница прокара пръст по перваза. — Прах! А Теодор е алергичен!
Калина отлично знаеше, че мъжът ѝ няма никакви алергии, но предпочете да замълчи.
Друг път свекървата се появи с приятелка — Десислава Радославова.
— Виж, Деси, така живее днешната младеж — развеждаше я из апартамента. — А това е снаха ми. По цял ден си стои вкъщи.
— Днес работя дистанционно — обясни Калина.
— „Дистанционно“! — изсумтя Зорница. — Модерно оправдание за мързел.
Десислава я погледна съчувствено, но не се намеси.
След месец в този ритъм Калина беше на предела на силите си. Всеки ден очакваше нова проверка, всяка вечер обсъждаше с Теодор поредните упреци. А той неизменно повтаряше:
— Тя ми е майка. Не мога да я изгоня от собствения ѝ апартамент.
— Не искам да я гониш. Искам да ѝ поставиш граници.
— Опитах. Разплака се, каза, че съм неблагодарен син.
Калина усещаше, че съпругът ѝ не успява да се противопостави. Зорница беше възпитала примерен, послушен син — такъв, който трудно казва „не“.
Капката, която преля чашата, беше рожденият ден на Калина. Тя си взе отпуск, за да подготви празнична вечеря. Напазарува любимите продукти на Теодор, изпечe торта, подреди масата с внимание към всеки детайл.
В шест без нещо — цял час преди той да се прибере — звънецът иззвъня. На прага стоеше Зорница с ключовете в ръка и няколко чанти.
— Какво е това представление? — огледа тя трапезата. — Защо е нужно толкова ядене? Пилееш пари!
— Днес имам рожден ден — каза тихо Калина.
— Рожден ден? — изигра изненада свекървата. — Теодор нищо не е споменал. А и какво толкова — не е кръгла годишнина.
Без да чака покана, тя влезе в кухнята и отвори фурната.
— Патица? Защо такава разточителност? Теодор с удоволствие яде и обикновено пиле.
— Това е любимото му ястие…
— Аз по-добре зн…
