Десислава внимателно разгъна пожълтелия лист до рамката. С едър, старателен почерк бе написано: „Моята скъпа Деси с първите си деца. 1996 г.“
— Господи… — едва чуто промълви тя. — Пазила е всичко…
В кухнята, върху покритата с мушама маса, лежеше дебела тетрадка с изтъркани ъгли. Тя я отвори и разбра, че държи в ръцете си дневник. Зоя Симеонова бе записвала прилежно подробности за всяко дете — кой какво обича да похапва, кой е унил, кой има нужда от прегръдка или окуражителна дума.
„Борислав Цветанов пак отказа супата. Утре ще му сваря отделно пилешки бульон с препечен хляб. Деси казва, че му липсва майка му…“
„Габриела Маркова се буди разплакана нощем. Вчера ѝ занесох бисквитки сърчица. За пръв път от дни се усмихна…“
„Светослав Колев е настинал. Десислава Велизарова остана край леглото му до сутринта. Колко е грижовна — истинска майка за всички ни…“
Страница след страница Десислава прелистваше, а в гърлото ѝ се надигаше пареща буца. Зоя помнеше всяко дете — не само имената им, а и страховете, предпочитанията, малките им победи и големите им болки.
Телефонният звън разсече тишината. Тя подскочи и вдигна слушалката.
— Извинете, това ли е домът на Зоя Симеонова? — чу се млад мъжки глас, напрегнат.
— Да…
— Знам, че вече я няма. Обажда се Светослав Колев. Бях в дома… Може ли да дойда? Искам да почета паметта ѝ.
Не след дълго пред къщата спря автомобил. От него слезе около трийсетгодишен мъж в елегантен костюм. Щом видя Десислава, лицето му светна.
— Госпожо Велизарова! Колко се радвам да ви срещна!
— Светльо? — тя се вгледа внимателно. — Онзи слабичък болнав хлапак?
Той се засмя:
— Същият. Тя все повтаряше: „Светльо, трябва да хапваш повече, само кожа и кости си.“ И тайно ми даваше допълнително.
Мъжът прокара ръка по оградата, сякаш галеше спомен.
— Знаете ли какво направи за мен? Когато навърших осемнайсет и напусках дома, ми даде пари за наема на първата стая. Каза, че не е подарък, а заем — и че когато стъпя здраво на краката си, трябва да подам ръка на други.
— И ти…? — прошепна Десислава.
— Изпълних обещанието си. Имам собствен бизнес и всяка година превеждам средства на дома. Винаги казвам, че са от леля Зоя.
Той замълча за миг, после тихо добави:
— А знаете ли какво още правеше тя със собствените си пари…
