— Хладилник?! — гласът на свекървата стана още по-силен. — Александър, целия си живот ти посветих! Работех на три места, за да не ти липсва нищо! А сега отказваш на майка си в празничен ден заради някакъв хладилник?!
— Мамо, не отказвам, просто те моля да разбереш…
— Нищо не искам да разбирам! Просто искам да посрещна Нова година като хората! Виолета всяка година е в санаториум със сина си! Десислава получи кола от зетя си! А моят собствен син не може веднъж да ме заведе на ресторант!
— Добре, добре, мамо, успокой се — гласът на Александър стана примирителен. — Ще помисля как да намеря пари.
— Помисли. И кажи на твоята Елена да не те настройва срещу майка ти. Всичко разбирам.
Сложиха слушалката. Елена седеше на дивана в хола и гледаше в една точка. Александър излезе от спалнята и я погледна виновно.
— Елен…
— Обеща да откажеш.
— Опитах се! Но тя…
— Тя направи сцена и ти се предаде — спокойно довърши Елена. — Както винаги.
— Какво искаш от мен?! — избухна Александър. — Това е майка ми! Не мога просто да я отпратя!
— Можеш. Просто не искаш — Елена стана и се приближи до прозореца. Зад стъклото валеше сняг. — Александър, а кога майка ти за последно прояви интерес към Данаил и Магдалена?
Мъжът мълчеше.
— Ще ти припомня — продължи Елена. — Когато се роди Данаил, дойде веднъж, погледна го и си тръгна. Каза, че няма време за бебета. Когато се роди Магдалена изобщо не дойде – тогава Гергана имаше рожден ден на близнаците си. Нели и Любка ги вижда всяка седмица. А нашите деца – дай Боже веднъж на два месеца.
— Но при Гергана…
— И тя има съпруг! — обърна се към него Елена. — Но защо ли майка ти не очаква зет й да я води по ресторанти? Само от теб го изисква.
Александър седна уморено на дивана и прокара ръце по лицето си.
— Какво да правя, Елен? Кажи ми.
Елена седна до него.
— Утре й се обади и кажи директно: няма да ходим на ресторант тази година. Просто ясно – без обяснения или оправдания.
— Ще ме намрази.
— Александър, тя вече не те обича като син – обича парите ти. Не виждаш ли разликата?
Мъжът мълчеше, а Елена осъзна, че той всъщност разбира всичко – просто отказваше да го признае пред себе си.
***
На сутринта Елена се събуди с твърдо решение: Александър няма да звънне на майка си; няма да й откаже; ще протака до последно – а после пак ще са в този проклет ресторант и парите за хладилника ще идат у Маргарита.
Докато съпругът беше под душа, Елена набра номера на Павел:
— Добър ден, Павел! Може ли днес да се видим насаме?
— Разбира се, Елена! Нещо случило ли се е?
— Ще ви разкажа лично… В два часа в кафето на Централната става ли?
— Става – ще ви чакам!
***
Павел вече беше седнал до прозореца когато Елена влезе в кафето; поръча само вода и веднага премина към въпроса:
— Александър говори с майка си… Тоест опита… Тя направи скандал и той пак прие да търси пари за ресторант.
Свекърът кимна сякаш това бе напълно очаквано:
— Не съм изненадан… Маргарита умее отлично манипулацията… Какво смяташ да правиш?
Елена се наведе напред:
– Имам нужда от помощта ви… Знам колко много моля… но сте единственият човек който може това да спре…
– Слушам те…
– Поканете Маргарита у вас за Нова година… Кажете й че искате празника с децата и внуците… Тя няма как да откаже – това е шансът й пред приятелките: бившият мъж още я цени… А ние с Александър ще празнуваме отделно с децата… Без ресторанти или излишни харчове…
Павел облегна гръб върху стола замислено гледайки през прозореца:
– Хитро… Но дали ще проработи? Маргарита веднага ще пита за Александър…
– Кажете че той със семейството ще дойде по-късно след полунощ… А ние просто няма да идем…
– И така ще стане скандал…
– Ще стане… Но поне Александър най-накрая ще види коя е истинската му майка – каза тихо Елена стискайки ръце върху коленете си – Павел… Омъжих се за Александър преди пет години… Обичам го много… Но повече не мога така: майка му ни изстисква всяко левче без дори опит някога баба нормална за нашите деца стане… Данаил расте вече забелязва че баба Маргарита никога при него не идва а при братовчедките всяка седмица ходи…
– Права си – отвърна тихо свекъра – Съгласен съм… Ще звънна тази вечер на Маргарита…
Елена въздъхна усещайки как напрежението напуска раменете ѝ:
– Благодаря ви!
– Само имай предвид едно: след това Маргарита официално ще ти обяви война… Никога не прощава когато някой развали плановете ѝ…
– Готова съм!
***
Същата вечер Павел позвъни на Маргарита; после изпрати съобщение до Елена: „Всичко уредено; Маргарита прие; попита за Александър казах че със семейството идват след полунощ.“
На другия ден самата Маргарита звънна вкъщи; тогава Александър беше още на работа затова телефона вдигна Елена:
– Ало? Александър вкъщи ли е?
– Здравейте Маргарита; не е тук още – работи все още…
– Предай му че ние с Гергана ще сме у Павел за Нова година… Бащата покани неудобно е иначе… Но вие идвате след полунощ… Вече казах това както на Виолета така и Десислава… Те също идват при Павел…
Едва удряйки смеха вътре в себе си Елена осъзна: значи все пак Маргарита решава две зайци наведнъж – хем при бившия мъж хем приятелките наблизо…
– Добре ще предам…
– И още едно… – гласът ѝ стана остро студен: Предай на Александър петдесет хиляди лева донесе… Аз все пак баба съм как без подарък внучките ми посрещнат новогодишната нощ?!
Елена усети как кръвта ѝ кипва отвътре:
– Маргарита имате заплата сама можете подарък купите…
– Какво?! На мен указания ли ми давате?!
– Просто казвам фактите: имаме две малки деца сами ни трябват парите…
– Ах така значи?! Женил ми бил синът ми скрънза взел!… Цял живот аз…
–– Цял живот сте работили знаем добре – прекъсна я спокойно Елена – но това не означава че синът ви трябва цял живот вас издържа… Приятен ден ви желая Маргарита!
Затвори телефона ръцете ѝ трепереха; първи път от пет години насам толкова рязко отвръщаше срещу свекървата; страшничко бе но невероятното усещане за свобода надделяваше над страха;
Александър се прибра късно вечерта изморен съсипан; тогава му разказа всичко около разговора с майката;
–– Луда ли си?! Току-що затвори телефона срещу собствената ми майка?!
–– Да; знаеш ли? Изобщо не съжалявам;
–– Елeн тя сега жив ме изяжда!
–– Да пробва ако може! Повече така не мога!… Всеки месец нов претекст измисля само пари дърпа ремонт подарък уж спешни нужди!… А ние? Нашите деца нямат нужди ли?… След шест месеца Магдалена тръгва детска градина трябва такса плаща скоро Данаил училище започне дрехи обувки нормална храна ни трябват!… А последните левове даваме всеки път твоята майка която даже веднъж досега при внучетата ни дошла ли е?!
