Жената си представи как Елена седи вечер след вечер и плете този костюм, мечтаейки за дете.
— Може би не трябва да обличаме сина ни с този костюм? — неуверено предложи Илиян.
— Защо?
— Ами, все пак енергията… Тя го е плела със сълзи, най-вероятно.
Венета се замисли. Наистина, не е приятно да обличаш детето си с дрехи, създадени с такива чувства.
— От друга страна — продължи съпругът ѝ, — жалко е да го изхвърлим.
Съседката от стаята Валя, която беше подслушала разговора, не се сдържа и се включи:
— Аз със сигурност не бих го облякла! Знае ли човек какво е намисляла, докато е плела. Ревност, завист — всичко това се впива в конците.
— Не говори глупости — махна с ръка Венета. — Костюм като костюм.
Но съмнението вече се беше загнездило в душата ѝ. Ами ако Валя е права? Ами ако Елена наистина е вложила във всяка бримка болката и обидата си?
На следващия ден Венета беше изписана. Вкъщи прибра плетения костюм в шкафа, без да се осмели да го облече на сина си. Нещо вътре в нея се противопоставяше на тази идея.
Седмица по-късно се обади приятелката ѝ Росица:
— Как е бебчето? Всичко наред ли е?
— По принцип да, но странна история ми се случи в родилния дом.
Венета ѝ разказа за посещението на Елена. Приятелката я изслуша и подсвирна:
— Еха! А ти облече ли костюма?
— Не. Някак си не мога да се реша.
— Правилно правиш. Знаеш ли какво ми казваше баба ми? Дрехите помнят емоциите на този, който ги е правил.
— Роси, ти си образована жена! Не може да вярваш в такива суеверия.
— Може и да са суеверия. Но защо да рискуваш?
След разговора Венета отново погледна костюма. Красив, качествен, изработен с майсторство. Но всеки път, когато го хващаше в ръце, я обземаше странно чувство.
— Илиян, а какво ще кажеш да дадем костюма в дом за деца? — предложи тя на съпруга си.
— Може и да го дадем — съгласи се той.
Венета прибра костюма обратно в кутията, но така и не се реши да го подари. Прекалено много труд беше вложен в него. Вместо това скри подаръка от Елена в най-отдалечения ъгъл на шкафа.
Бебето растеше и странното посещение на бившата съпруга постепенно беше забравено. Но три месеца по-късно Илиян се прибра у дома мрачен.
