Йоана приготвяше вечерята и тихичко си тананикаше някаква мелодия. Беше в чудесно настроение. Младо семейство, собствен дом — макар и подарен от родителите ѝ — нови мебели, ново начало. Бяха женени едва от три седмици, а на нея ѝ се струваше, че познава Александър от цял живот.
Запознаха се преди година покрай работата. Той монтираше PVC дограма, а тя беше ветеринарен лекар в клиника. Срещнаха се съвсем случайно — Александър поставяше прозорците във ветеринарния кабинет, а Йоана беше на смяна. Заговориха се. След седмица отидоха на кино, а месец по-късно вече официално бяха двойка.
Сватбата им беше скромна. Подписаха, после събраха приятели в малко кафене. Родителите на Йоана подариха на младоженците едностаен апартамент, купен преди години като вложение. Всички пари от сватбата отидоха за ремонта — смениха дограмата, като Александър сам се зае с това като подарък, взеха мебели и необходимата техника.
И така започнаха да живеят. Щастливо. Йоана ходеше на работа, Александър също. Парите стигаха за нормален живот, само че след ремонта бяха останали буквално без стотинка. Чакаха заплатите.
На Александър плащаха на дванадесето число, а на Йоана — на петнадесето.
Тя пестеше от храна, купуваше само най-необходимото. Дойде и отмина четиринадесети, но Александър така и не донесе заплатата у дома.
— Сашо, а парите къде са? — попита внимателно Йоана вечерта.
Той седеше пред телевизора с чиния елда и кюфтета в ръце.
— Кои пари? — отвърна, без дори да откъсне поглед от екрана.
— Ами заплатата ти. Нали вчера трябваше да я получиш?
— А, заплатата! — сети се изведнъж Александър. — Спокойно, всичко е наред. Мама каза, че ще се погрижи за финансите.
Йоана застина с черпака в ръка.
— Мама? Твоята майка?
— Да, разбира се. Тя има опит. Цял живот е управлявала семейния бюджет. А ние сме млади, неопитни, може да похарчим парите неправилно. Затова ѝ ги дадох. Тя ще прецени най-добре.
Йоана бавно пусна черпака обратно в тенджерата. Поема си дъх, преди да отговори.
— Значи си дал цялата си заплата на майка си? Без изобщо да ме попиташ?
— Тя сама предложи — обясни той спокойно. — Аз си казах: защо пък не? Мама няма да ни измами. Ще ни остави за ежедневните разходи, а останалото ще прибере настрана. Така ще спестяваме за бъдещето.
— Александър — Йоана седна срещу него, — моята заплата е чак вдругиден. Аз разчитах с твоите пари да изкараме тези дни. Да купим продукти, да заредим колата.
— Е, тогава ще живеем с твоята — сви рамене той и продължи да дъвче кюфтето си.
— Ясно — кимна Йоана.
Александър изобщо не усети иронията. Дояде, благодари за вкусната вечеря и отиде да гледа футбол.
Йоана прибра масата и изми съдовете. През цялото време мислеше. Решението ѝ се оформи много бързо.
На следващия ден получи заплатата си. Прибра се у дома и направи вечеря. Макарони без нищо. Просто сварени макарони.
Александър се втренчи в чинията си.
— Това какво е?
— Вечеря.
— А кюфтетата къде са? Месо? Някакъв сос?
— Няма кюфтета. Вчера бяха последните.
— Тогава иди и купи!
— С какви пари?
— С твоята заплата! Нали днес я взе?
— Получих я — кимна Йоана.