– След развода мама ще се нанесе тук – заяви Антон. – Малката стая я освободи изцяло. Ако ти трябва някоя мебел, ще си я вземеш.
Няколко секунди го гледах мълчаливо и се опитвах да проумея в кой момент разговорът за нашия развод се беше превърнал в обсъждане на моето изнасяне.
– Къде точно трябва да занеса мебелите?
Антон остави телефона си на масата и вече раздразнено отвърна:
– Ралица, пак ли ще въртим едно и също? Аз оставам тук, мама идва при мен. Ти ще си намериш по-малко жилище. За един човек две стаи така или иначе са ти прекалено много.
Седяхме в кухнята на апартамента, който бях купила през 2015 година. С Антон се оженихме през 2019-а и след сватбата той се премести при мен.
През всичките тези години наричах това място наш дом. Никога не ми беше хрумвало да му напомням, че собственикът всъщност е само един.
Антон обаче явно беше стигнал до съвсем друг извод.
– А защо точно ти трябва да останеш? – попитах аз.
Той ми отговори с тон, сякаш ми разясняваше нещо напълно очевидно:
– Защото живея тук от седем години. Работата ми е наблизо, фитнесът ми е наблизо, познавам магазините в квартала. Ти работиш от вкъщи. Какво значение има за теб къде ще живееш? И мама каза, че така е най-разумно.
– Значи вече си го обсъдил с майка си?
– Разбира се. След развода тя ще се премести тук.
Още не бяхме приключили разговора за самия развод, а те вече бяха разпределили кой къде ще живее, къде ще остане Антон и коя стая ще получи Мария Кирилова.
На следващия ден свекърва ми пристигна лично.
Работех в малката стая, когато от коридора чух гласа ѝ:
– Антон, дай ми рулетката. Ако Ралица си вземе бюрото, скринът ми със сигурност ще се събере тук.
Излязох от стаята.
Мария Кирилова стоеше до стената и мереше свободното пространство. Антон гледаше в телефона си и записваше размерите.
– Какво правите? – попитах.
Свекърва ми се обърна към мен съвсем невъзмутимо.
– Проверяваме кои от моите мебели ще влязат тук. Жал ми е да оставя скрина. Етажерките ще си ги вземеш ти, нали ти трябват за работа.
– Къде да ги взема?
Тя се намръщи.
– В новия ти апартамент. Антон каза, че вече сте се разбрали.
– Антон е решил.
Мъжът ми веднага се намеси:
– Ралица, вчера го обсъдихме.
– Не. Вчера ти ми съобщи готов план.
Мария Кирилова прибра рулетката и с уж примирителен глас каза:
– Защо да спорите за думи? Така или иначе ще живеете отделно. Антон е свикнал с това място. На теб ще ти е по-лесно да си намериш друго.
Погледът ми се спря върху рулетката в ръката ѝ.
– А вие защо трябва да се местите при Антон?
Въпросът, изглежда, искрено я изненада.
– Искам да използвам моя апартамент. Защо да стои празен? Аз ще бъда тук със сина си, а там ще има наематели. Удобно е за всички.
Едва тогава планът им ми се изясни напълно.
Антон запазваше познатия квартал и апартамента. Мария Кирилова се настаняваше при сина си и също печелеше от цялата схема.