„Господарката“
— Седем години ви търпя под този покрив! В моя дом правилата ги определям аз!
Теодора остави черпака върху поставката и се обърна. Свекърва ѝ беше застанала на прага на кухнята, издокарана като за празник: на яката на новата ѝ блуза блестеше емайлирана брошка във форма на водно конче. Беше неделя, очакваха се гости за обяд. Всъщност гостите вече заемаха местата си около голямата маса в хола.
— Супата ще изстине, Маргарита Георгиева — каза спокойно Теодора. — Да я сипвам ли?
— Сипвай, сипвай! Само пак да не напълниш чиниите догоре, че покривката ми е празнична!
Теодора се върна при печката. За тези седем години беше опознала къщата до последната дреболия. Знаеше дори колко гореща трябва да бъде супата според свекърва ѝ — „да не ти изгори езика, ама и да не е като помия“. Всичко беше научила. Само един урок не успя да усвои: да премълчава, когато я настъпят.
На масата вече седяха сестрата на Маргарита — Жанета, заедно със съпруга си, съседката от долния етаж и самият син на домакинята — Кирил, мъжът на Теодора. Кирил се беше настанил в края, с нова риза, и изучаваше етикета на бутилката минерална вода с такава съсредоточеност, сякаш там беше отпечатана тайната на вселената.
— Кириле, ела да нарежеш хляба — извика Теодора от кухнята.
— Нека си поседи човекът, цяла седмица е работил! — отсече свекървата. — Ти си по-млада, ще се справиш и сама.
Кирил с благодарност отново заби поглед в бутилката.
Теодора наряза хляба. Докато режеше, смяташе. Такава ѝ беше професията — да пресмята. Сметките за този тристаен апартамент излизаха около сто и шестдесет лева месечно и от първия ден ги плащаше тя. Храната също беше на неин гръб. Ремонтът в двете стаи — спалнята и холът, където сега гостите седяха и хвалеха тапетите — пак беше платен от нея. Около три хиляди и шестстотин лева, преди три години, събирани от две допълнителни работи. Тогава свекърва ѝ беше казала само: „Е, поне някаква полза има от теб.“
— Хапвайте, хапвайте! — разпореждаше се Маргарита Георгиева, докато обикаляше около масата. — Жанетке, да ти сипя ли? Аз държа всичко тук, сама влача цялото семейство. Пенсията ми е малка, а къщата — пълна.
Теодора сложи супника на масата и седна на своето място — най-в края, точно срещу Кирил.
Жанета, сестрата на свекървата, жена сериозна и тежка на дума, опита супата и кимна одобрително.
— Вкусна е. Маргарито, най-после си се научила.
— Не съм аз, тя я готви — махна с глава свекървата към Теодора, но с такъв тон, сякаш съобщаваше за повреден кран. — Поне нещо върши. Иначе седма година живеят наготово, а едно „благодаря“ на майка си не могат да кажат!
Около масата настъпи тишина. Съседката от долния етаж тактично посегна към солницата.
— Наготово ли? — тихо повтори Теодора.
— А как иначе! — Маргарита Георгиева повиши глас и се извърна към гостите.