Свекървата се разкрещя на Габриела, сякаш беше забравила, че живее в нейния апартамент. Само че този път изненадата вече беше подготвена.
— Пак ли си се залепила за този компютър! Нормалните жени ходят на работа, а ти седиш тук и се преструваш, че си много заета. Александър се съсипва да те издържа, а ти си играеш на игрички!
Теодора Петрова премина през кухнята така, че вратичките на шкафовете потрепериха. Габриела дори не откъсна очи от екрана. Тримесечният отчет трябваше да бъде изпратен до обяд, а свекърва ѝ за трети път тази сутрин подхващаше същата песен.
Десет месеца. Толкова продължаваше този ад. Десет месеца Габриела слушаше каква паразитка била.
— Теодора Петрова, трябва да работя.
— Да работиш? — свекърва ѝ се обърна рязко и подпря ръце на кръста си. — Натискаш няколко копчета по клавиатурата и вече го наричаш работа? Моят Александър се трепе до вечер в продажбите, а ти какво правиш? Минава денят и толкова? Засрами се! Лепнала си се за сина ми като пиявица!
Габриела остави химикалката върху масата. После бавно затвори лаптопа.
— Теодора Петрова, наистина ли мислите така?
— Разбира се! Да не съм сляпа? Виждам те какво правиш по цял ден. Зяпаш през прозореца, говориш по телефона. А Александър работи и за двама ви.
— Ясно. — Габриела се изправи. — Тогава тази вечер ще поговорим за това. Пред Александър. Щом толкова ви тревожи кой на кого паразитира.
Нещо в тона ѝ накара по-възрастната жена да замълчи. Но само за кратко.
Александър се прибра в шест и половина. Двете жени вече седяха на масата. Между тях лежеше папка.
— Какво става? — попита той и пристъпи предпазливо в кухнята.
— Седни — посочи му Габриела стола. — Майка ти твърди, че живея на твой гръб. Че моята работа била просто игра, а ти сам издържал семейството. Правилно ли предавам думите ви, Теодора Петрова?
Майка му кимна. Лицето ѝ беше напрегнато, устните — стиснати на тънка линия.
— Мамо, ние вече…
— Александър, не ме прекъсвай. — Габриела отвори папката. — Всъщност съм съгласна с майка ти. Хората, които живеят на чужд гръб, наистина трябва да напуснат чуждата собственост.
Тя постави нотариалния акт върху масата.
— Виждате ли датата, Теодора Петрова? Купих този апартамент четири години преди сватбата. С мои пари. Александър не е вложил и стотинка, защото жилището е мое. По наша уговорка той плаща част от сметките. А вие от десет месеца живеете тук безплатно и въпреки това ми обяснявате как трябва да се държа в собствения си дом.
Теодора Петрова грабна документите и ги прегледа набързо. Лицето ѝ пребледня.
— Това… Александре, ти знаеше ли?
— Разбира се. Още от самото начало ти казвах, че апартаментът е на Габриела. Само че ти не ме слушаше.
— Но нали ти работиш…
— Работя. И печеля прилично. — Александър потърка основата на носа си. — Но Габриела изкарва два пъти повече от мен. Има клиенти, с които работи от години. Това, че е вкъщи, не означава, че не прави нищо.
Габриела извади още един документ.
— Договор за наем. Едностаен апартамент в съседния квартал. Платих три месеца предварително, както и депозита. Това е за вас, Теодора Петрова. Приемете го като прощален подарък за десетте месеца унижения.
В кухнята настъпи пълна тишина. Свекървата гледаше документите пред себе си, без дори да мигне.