— Без мен ли? Майка ми за една седмица ще въведе ред в тази къща! Тя поне ще възпита децата както трябва, а не като теб — ти съвсем си ги разпуснала! Борис по цял ден уж „в университета“ се шляе, а Валя с тези нейни приятелки…
— Стига — Невена вдигна ръка, сякаш искаше да спре не само думите му, а и целия този кошмар. — Достатъчно.
— Нищо не е достатъчно! — вече крещеше Калин. — Утре отиваш в банката! Чуваш ли ме?! Или си събирай багажа!
Вратата на стаята на Валя леко се открехна. В процепа се показа пребледнялото лице на момичето. Очите ѝ бяха мокри от сълзи.
— Мамо?
— Всичко е наред, миличка — Невена мигом се овладя, макар гласът ѝ да трепна. — Върни се в леглото.
— Нищо не е наред! — изрева Калин. — Валя, ела тук! Нека чуе каква майка има! Алчна, егоистична…
— Млъкни веднага! — Невена застана между него и вратата. — Няма да ти позволя! Децата няма да ги намесваш!
Валя избухна в плач и затвори вратата. След секунда от стаята ѝ гръмна силна музика — беше я усилила докрай, само и само да не чува повече скандала.
Калин дишаше тежко, с разширени ноздри. Невена стоеше срещу него и за първи път от много години насам го видя истински. Без маска. Без ролята на грижовен съпруг. Пред нея имаше човек, свикнал да взема, без да дава; човек, който манипулираше, натискаше и наричаше това семейство.
— Тогава ме чуй добре — произнесе тя бавно, ясно, като отделяше всяка дума. — Няма да ходя в банката. Няма да тегля кредит. И няма да купувам кола на майка ти.
— Значи се развеждаме! — очите на Калин блеснаха злобно. — И ще останеш с празни ръце!
— Ще видим — отвърна Невена.
После отиде в спалнята, извади една пътна чанта и започна да хвърля вътре най-необходимото.
— Какво правиш? — тръгна след нея той.
— Нещо, което трябваше да направя отдавна. Тръгвам си. За няколко дни. Трябва да помисля.
— Невена! — в гласа му внезапно се появи нещо друго. Объркване? Страх? — Ти сериозно ли говориш?
— Напълно.
— И къде ще отидеш? Ти нямаш никого!
Тя закопча ципа на чантата. Беше прав. Родителите ѝ отдавна ги нямаше, истински близки приятели почти не ѝ бяха останали — нямаше време за тях, животът ѝ се въртеше между работа, дом, деца и безкрайни задължения. Но в този момент това вече не беше важно.
— Ще намеря къде. Ако трябва, ще отседна в хотел.
— С какви пари? — подхвърли той презрително. — С жалката ти заплатка?
— С моите — взе телефона си и преметна чантата през рамо. — С пари, които съм изкарала честно.
На прага се спря и се обърна за последен път към него:
— И още нещо, Калин. Жилището не е само твое. Седемнайсет години съм плащала ипотеката наравно с теб. Имам документи за всеки превод. Така че не се опитвай да ме плашиш. А децата няма как да ги вземеш — работиш от сутрин до вечер. Кой ще се грижи за тях? Майка ти ли?
Излезе.
Стълбището, входната врата, улицата. Нощният въздух я посрещна хладен и тих. Невена спря на тротоара и си пое дълбоко дъх.
За първи път от години изпита истински страх. Но заедно с него дойде и облекчение. Такова, сякаш някой беше свалил от гърба ѝ огромен чувал, пълен с камъни.
Разводът продължи три месеца. Калин се опита да присвои апартамента, като твърдеше, че основната част от парите била негова. Доведе и майка си за свидетел. Жената плака, кълнеше се и уверяваше съда, че Невена почти не работела, само стояла вкъщи и харчела парите на мъжа си.
Но адвокатката на Невена — възрастна жена с остър поглед и характер, който не търпеше натиск — постави пред съдията цяла папка с документи. Банкови извлечения за седемнайсет години. Всяка месечна вноска по ипотеката — платена в съотношение петдесет на петдесет. Разписки за ток, вода, парно и такси — всичките покривани от Невена. Касови бележки за детски дрехи, храна, лекарства, учебни материали — пак от нея. Дори онзи злополучен костюм за около шестстотин лева, с който Калин се перчеше в службата, беше купен с нейната карта.
— Уважаеми съдия — каза адвокатката спокойно, но с тежест във всяка дума, — пред вас не стои жена, която е живяла на издръжката на съпруга си. Пред вас стои жена, която наравно с него е издържала домакинството, отглеждала е децата и през цялото време е била подложена на постоянен психически натиск. Документите доказват недвусмислено: тя има пълно право на половината от съвместно придобитото имущество.
Съдията, възрастен мъж с посивели вежди, дълго прелиства книжата. После вдигна поглед над очилата си към Калин.
— Имате ли възражения, подкрепени с документи?
Калин замълча. До него майка му седеше с устни, стиснати в тънка, злобна линия.
Решението беше ясно: жилището се разделя поравно. Калин трябваше или да изплати дела на Невена, или имотът да бъде продаден, а получената сума да се раздели между двамата.