— Синът ми е регистриран при твоя мъж, следователно има права върху апартамента ви! Проверила съм!
Силвия притвори входната врата още малко, достатъчно ясно, за да не остане у гостенката впечатление, че ще бъде поканена вътре. На прага на двустайното жилище стоеше Емилия — бившата съпруга на Явор, облечена в лъскав шлифер, напълно неподходящ за юлската жега, и с телефон, готов за запис. Зад рамото ѝ се виждаше жена с тефтер и химикалка, сякаш чакаше само знак да започне.
— Добър ден — произнесе спокойно Силвия.
— Не ми казвай „добър ден“, а оформяйте документите! — Емилия пристъпи напред и токът ѝ сухо удари прага. — Детето има право на жилище от баща си! Щом е регистрирано тук, значи му се полага дял. Познат юрист ми го обясни.
Жената с тефтера важно кимна и надраска нещо. Явно именно тя беше въпросният юрист.
— Еми, записвай всичко — подхвърли през рамо Емилия. — Какво казват, в колко часа сме дошли, всичко.
Явор се появи в коридора по чорапи, видя кой стои на вратата и внезапно си спомни, че в кухнята го чака недопит чай. Обърна се и изчезна. Днес статусът му „на линия“ угасна светкавично.
Силвия остана сама в антрето срещу двете жени.
— Влезте — каза тя. — Нека изясним нещата спокойно.
— Тя щяла спокойно да ми говори! — Емилия влезе, без да се събуе, и по светлия балатум останаха влажни следи от обувките ѝ. — Мислех ви за свестни хора. А вие ощетявате дете! Собственото му дете! Къде според вас трябва да има дял моят Ники? При чужди хора ли?
Ники — така го наричаше майка му. По документи момчето беше Николай, но от устата на Емилия името звучеше като реликва, с която можеше да се разбие всяка врата.
Жената с тефтера седна на табуретката в коридора, без да попита, и постави бележника върху коляното си.
— Аз протоколирам — предупреди тя. — За социалните. Емилия, кажи ѝ и за социалните.
— И до социалните ще стигна! — веднага поде Емилия. — И до съд! Ще видите вие! Момчето е регистрирано на този адрес, значи тези квадратни метри са негови по закон. Каквото и да правите.
Силвия слушаше мълчаливо. Детето, за което се говореше така гръмко, нито веднъж не беше стъпвало в този апартамент. Нито веднъж за трите години, откакто тя беше омъжена за Явор. Регистрирали го тук преди четири години, още преди Силвия да се появи в живота му — уж заради района, за да го приемат в добра школа наблизо. Реално момчето живееше с майка си в другия край на града. При баща си идваше в събота за два часа, обикновено в кафене, после се прибираше обратно.
А чие всъщност е жилището, Емилия, изглежда, изобщо не знаеше. Беше решила, че е семейно имущество. Щом съпругът е регистриран там, значи има какво да се дели.
Силвия беше купила този двустаен апартамент година и половина преди изобщо да се запознае с Явор.