— Ти чуваш ли се изобщо, Калине? — гласът ѝ стана остър и студен. — Пуснах те да живееш в моя дом, защото ми говореше за спокойствие, внимание и нормален живот. А още в първия ден ми предлагаш да плащам прищевките на майка ти? Моите пари са си мои. Майка ти е твоя грижа. Ако е свикнала години наред да се качва на гърба на бившата ти жена, това не означава, че сега може да се прехвърли върху моя.
Калин примигваше объркано, сякаш не можеше да осмисли какво точно чува. До този момент всички подобни въпроси около Жанета винаги бяха минавали през Десислава. Тя намираше нужната сума, тя успяваше да омекоти напрежението, тя укротяваше майка му, когато започнеше да драматизира. Ясмина обаче се оказа съвсем различна. Тя без колебание чертаеше граница между собствените си интереси и чуждите неприятности.
— Но, Ясмина… това е майка ми — промълви той безпомощно. — Майсторите трябва да дойдат утре. Какво да ѝ кажа?
— Кажи ѝ да ги откаже — отсече Ясмина и се изправи от фотьойла. — И още нещо: да не ми звъни повече на личния телефон. Нямам намерение да слушам оплакванията ѝ. Ако ти не можеш да ме предпазиш от роднините си, значи ще трябва сериозно да преосмислим какви точно са отношенията ни.
Калин остана на дивана като закован. Усещаше как почвата под краката му се разпада. Представата му за красив и безгрижен живот до млада, ефектна жена за първи път се пропука толкова ясно, че вече не можеше да се преструва, че не забелязва.
На следващия ден Жанета, след като не успя да се свърже нито с Десислава, нито със сина си, реши да прибегне до стария си и многократно изпитан метод — публичен скандал. Тя се появи направо в центъра за административно обслужване, където работеше Десислава.
В голямата зала имаше много хора. Едни седяха и чакаха номера си, други попълваха заявления, трети разговаряха тихо със служителите на гишетата. В този момент входната врата се отвори шумно и Жанета влезе с походка на човек, който е дошъл не да пита, а да изисква. Тя веднага се насочи към информационното гише, зад което Десислава спокойно обясняваше на възрастен мъж какви документи са му необходими за издаване на пенсионна карта.
— Деси! — извика Жанета толкова силно, че почти всички в залата се обърнаха. — Защо не си вдигаш телефона? Реши, че можеш ей така да ме зачеркнеш от живота си?
Десислава се усмихна учтиво на човека пред себе си, помоли го да изчака за миг и едва тогава обърна лице към бившата си свекърва. Изражението ѝ остана спокойно, почти служебно, макар отвътре всичко в нея да се сви.
— Добър ден, госпожо Жанета — каза тя с равен, професионален тон. — В момента съм на работа. Ако имате въпрос, свързан с документи, моля, вземете си номер от терминала. Ако сте дошли по личен повод, ще ви помоля да напуснете помещението. Пречите на работния процес.
— Документи ли? — възмущението на Жанета мигом избухна още по-силно. — На вилата майсторите ме чакат, а аз нямам с какво да им платя аванса! Ти стоиш тук с това каменно лице, все едно нищо не се е случило! Беше длъжна да ми преведеш онези деветстотин лева! Дванайсет години те търпях, учех те как се живее, как се държи човек в семейство, а ти при първата караница с мъжа си реши да си го изкараш на една бедна възрастна жена!
В залата настъпи плътна тишина. Разговорите секнаха, химикалките замръзнаха над формулярите, а хората, които допреди малко гледаха таблото с номерата, сега наблюдаваха сцената с нескрит интерес.
Десислава не сведе очи. Погледът ѝ остана прикован в жената, която години наред бе успявала да я направлява с вина, натиск и гръмки приказки за семеен дълг.
— Госпожо Жанета — произнесе тя ясно, като този път гласът ѝ не трепна.