Десислава го усети ясно: свекърва ѝ е била наясно с всичко. Знаела е за Калин, знаела е за Ясмина, знаела е, че бракът им се е разпаднал. И въпреки това беше позвънила не да попита как е, а да иска пари.
— Деси, защо превръщаш всичко в трагедия? — поде Жанета Николаевна с уж примирителен глас, в който обаче прозираше снизхождение. — Мъжът се е подхлъзнал, случва се. Това няма да продължи вечно. Ще походи, ще се наиграе и ще се върне. Ти трябва да проявиш разум, а не веднага да режеш от корен. Семейството се пази. Мъжете са като деца — понякога трябва да им дадеш малко свобода, за да разберат къде им е добре. Просто почакай. А дотогава трябва да оправим въпроса с оградата. Майсторите няма да стоят и да чакат вие двамата да се сдобрите.
Десислава слушаше и с всяка следваща дума сякаш някаква мъгла се вдигаше от очите ѝ. Толкова години беше вярвала, че има обикновено семейство — с проблеми, с напрежение, с претенции от страна на свекървата, но все пак семейство. Родни хора. Свои. Сега обаче истината излизаше съвсем друга: тя не е била близък човек, а удобен портфейл, безплатен организатор и жена, на която могат да се прехвърлят всички неприятни задължения. Дори предателството на собствения ѝ син Жанета Николаевна беше готова да преглътне, стига личното ѝ удобство да не пострада.
— Повече няма да ви помагам — произнесе Десислава отчетливо, като натърти на всяка дума. — Синът ви си тръгна при друга жена. Нека сега тя се грижи за вас и за вашите разходи.
— Какви ги говориш?! — ахна възмутено Жанета Николаевна. — Каква друга жена? Ясмина е много деликатно момиче, тя не е пригодена за такива неща! И изобщо, ние с теб сме роднини. Нямаш право да се държиш така с мен! Аз вече съм се разбрала с хората!
— Вие сте се разбрали, вие ще им платите. Всичко добро, Жанета Николаевна. Не ми звънете повече.
Десислава прекъсна разговора и веднага блокира номера. После отиде в кухнята, отвори чешмата и си наля чаша студена вода. Пръстите ѝ все още леко трепереха от напрежението, през което току-що беше минала, но вътре в нея неочаквано се настаняваше лекота. Като че ли огромният камък, който години наред беше носила на гърба си, най-сетне се беше стоварил на земята.
По същото време, в другия край на града, Калин седеше на скъп кожен диван в просторния апартамент на Ясмина. Новият живот, за който толкова беше мечтал, започваше доста по-различно от представите му. Ясмина се беше настанила в креслото срещу него и раздразнено потракваше с дългите си нокти по екрана на телефона.
— Калине, ще ми обясниш ли защо майка ти не спира да ми звъни? — попита тя студено, без дори да вдигне поглед към него.
Калин преглътна нервно.
— Виж сега… майка ми е започнала ремонт на вилата. Иска да сменя оградата. Деси обикновено ѝ помагаше с такива неща — уреждаше майстори, превеждаше пари, следеше всичко. А сега, както сама разбираш, Деси е отказала. Мама се е разстроила и търси помощ.
Ясмина бавно остави телефона настрани и впи в него дълъг, пронизващ поглед.
— Деси е помагала — повтори тя бавно. — Деси е превеждала пари. И сега ти очакваш аз да поема тази роля?
— Не, не, Ясмина, как можа да си го помислиш! — побърза да замаха с ръце Калин. — Просто мама иска около деветстотин лева за аванс на майсторите. Помислих си… може би да вземем част от парите, които заделихме за почивката на море? А аз от следващата заплата ще ги върна до стотинка.
Лицето на Ясмина се изкриви от възмущение.