— Истинската добродетел винаги иска жертви — изрече поучително съпругът ми, опрял гърди в тежката метална количка.
— Затова пералнята заминава при мама — добави вече по-ниско и бутна платформата напред.
Аз застинах до входната врата на блока и се опитах да проумея абсурда, който се разиграваше пред очите ми. Законният ми мъж, човек, който по принцип избягваше всяко усилие, по-тежко от местене на компютърна мишка, изведнъж се беше превърнал в ударник на труда.
Върху желязната количка, взета назаем от негов познат склададжия, тържествено се беше настанила моята собствена пералня. Същата онази, купена изцяло с моите спестявания още преди с Петър да си разменим халките в ритуалната зала. Предишната ми „помощница“ години наред я молех почти със сълзи да изцеди един плик за завивка, без преди това да направи почетна обиколка из цялата баня. Затова тази я пазех като очите си.
А сега съкровището ми, старателно увито в дебело опаковъчно фолио, се готвеше да напусне родния си пристан.
Мъжката саможертва е забележително явление. Разгръща се с царски размах, но само когато сметката се плаща от някой друг.
— Накъде, ако не е нахално да попитам, се отправя моята собственост? — попитах повторно, понеже първия път Петър го беше промърморил така тихо, сякаш и сам разбираше, че подобни глупости не бива да се произнасят на висок глас.
Той избърса изпотеното си чело с опакото на дланта и ме погледна с лекото превъзходство на просветен благодетел.
— На мама ѝ трябва повече. Нейната старата трещи ужасно при центрофуга. Ние после ще си купим друга.
Думата „ние“, когато излезе от мъжка уста по финансов въпрос, има направо магическо значение: идеята е негова, а финансирането — мое. Прекрасна бизнес схема.
— А майстор за Мария Илиева да извикаме, вярата ли не позволява? — уточних аз, като запазих външно спокойствие.
— Майка каза, че няма смисъл да се ремонтира вехтория, щом у нас стои почти нова и голяма — отсече Петър с неочаквана твърдост, сякаш внезапно беше открил характер.
После потупа пералнята по обвития във фолио корпус.
— Водата вече съм я спрял, маркучите ги разкачих, остатъка източих и товарно такси поръчах. Всеки момент ще дойде. Истинският мъж взема решения бързо.
Семейният живот учи на едно важно правило: колкото по-високо съпругът говори за благородство, толкова по-здраво трябва да държиш портмонето си. Не вдигнах скандал.
— Добре — кимнах аз с покорна усмивка. — Изчакай само минутка.
В очите на Петър проблесна откровено тържество. Явно беше подготвен за сълзи, крясъци и отчаяно вкопчване в кабела.