Съпругът ми замина при „боледуващите“ си родители, а аз реших да ги изненадам и да отида без предупреждение…
Всяка сутрин Гергана се будеше от равномерното потропване на дъждовните капки по перваза. Отвъд стъклото небето висеше ниско и сиво, сякаш самото време бе прихванало нейното настроение — неспокойно, мътно, изпълнено с подозрения, които още нямаха ясна форма.
Вече трета седмица мъжът ѝ, Калин, все така събираше набързо спортния си сак и съобщаваше:
— Нашите пак не са добре. Ще отида при тях за няколко дни.
Първия път Гергана прие думите му напълно спокойно. Свекърва ѝ Маргарита неотдавна беше претърпяла операция на жлъчката. Свекърът ѝ Александър пък отдавна се оплакваше от високо кръвно. На шейсет и пет години здравето можеше да започне да изневерява на човек — в това нямаше нищо необичайно.
— Разбира се, върви — каза тя тогава. — Поздрави ги от мен и им кажи, че се тревожа за тях.
Калин тръгна в петък вечерта и се прибра в понеделник сутрин. Изглеждаше уморен, мрачен и необичайно мълчалив, сякаш се връщаше не от родителски дом, а от дълго дежурство. Когато Гергана го попита как са майка му и баща му, той отвърна кратко:
— По-добре са. Но още са отпаднали.
— А какво точно я боли майка ти? — настоя внимателно тя.
— Всичко. Възрастта си казва думата — махна с ръка Калин.
След седмица случката се повтори почти по същия начин.
— Пак ли им е зле? — учуди се Гергана.
— Мама паднала и се ударила. Татко се е притеснил много. Трябва да отида — обясни той, докато нареждаше чисти ризи в сака.
— А може би да дойда и аз? Все с нещо ще помогна.
— Няма нужда. Там и без това е тясно. По-добре си остани вкъщи.
Гергана не възрази. С родителите на съпруга си винаги бе поддържала учтива, но премерена дистанция. Не се натрапваше, не раздаваше съвети, не се опитваше да влиза в роля, която не ѝ принадлежеше. Маргарита беше сдържана жена, не особено топла по характер. Общуваха културно, без открити конфликти, но и без истинска близост.
Третото заминаване на Калин се случи през следващия уикенд.
— Този път какво има? — попита Гергана, наблюдавайки как той слага в сака дънки и пуловер.
— На татко му станало много зле. Кръвното му играе. Мама сама не може да се справи.
— Не повикахте ли лекар?
— Повикахме. Но знаеш как е с личните лекари напоследък. Изписа някакви таблетки и си тръгна.
Калин говореше уверено, дори прекалено уверено. И точно това смути Гергана. В гласа му имаше нещо заучено, сухо, лишено от онази живост, която би трябвало да има човек, ако наистина се страхува за болните си родители.
— Калине, може би е по-разумно да ги заведем в болница? Щом положението е толкова сериозно…
— Не искат. Страх ги е от болници. Казват, че у дома им е по-спокойно.
Той затвори сака, дръпна ципа докрай и я целуна бегло по бузата.
— Не скучай. Ще гледам да се прибера възможно най-бързо.
След като вратата се затвори зад него, Гергана остана сама с тревогата си. Тя не изчезна, напротив — започна да расте. Жената се опита да си спомни кога за последно е говорила по телефона със свекърва си. Май беше преди около месец. Маргарита ѝ се беше обадила, за да ѝ честити рождения ден.
Тогава гласът на свекърва ѝ звучеше бодро. Разпитваше я за работата, разказваше ѝ за вилата, за разни дребни грижи около двора. Не беше споменала нито дума за сериозни здравословни проблеми. Дори се похвали с доматите, които била набрала, и с плановете си за зимата.
— Странно — прошепна Гергана, застанала до прозореца и вперила поглед в есенния дъжд. — Ако мама е толкова зле, защо не ми се обади? Преди винаги казваше, когато се разболееше.
В понеделник Калин се прибра още по-мрачен отпреди.
— Как са вашите? — попита го тя.
— На татко му е по-добре. Мама още е слаба.
— А лекарят какво каза?
— Кой лекар? — погледна я той неразбиращо.
— Личният. Нали ми каза, че сте го викали.
— А, да. Каза да ги наблюдаваме. Ако се влошат — в болница.
Калин бързо се преоблече и седна пред компютъра. С тона си ясно показа, че разговорът е приключил.
Вечерта, когато мъжът ѝ влезе в банята, Гергана извади телефона му. Никога досега не беше проверявала мобилния му, но тази вечер нещо в нея вече не ѝ позволяваше да остане спокойна.