— За петък — за изготвяне на пълномощно за разпореждане с недвижим имот — обясни служителката. — Заявлението е подадено от госпожа Маргарита Орлова, ако не греша, ваша свекърва. Необходимо е потвърждение от собственика, тъй като става дума за апартамент, вписан на името на господин Орлин Лъвов.
Йоана усети как студ премина през цялото ѝ тяло.
— Извинете, какво пълномощно? — попита тя, като положи усилие гласът ѝ да не издаде тревогата.
— Генерално пълномощно, даващо право за разпореждане с жилището на адрес… — жената назова техния адрес, — включително продажба, дарение и други сделки. В заявката е посочено, че документът е необходим в случай, че собственикът, тоест съпругът ви, бъде за по-дълго време недостъпен по здравословни или други причини.
Йоана пребледня. За миг ѝ се стори, че подът под краката ѝ се е отместил.
— А възможно ли е подобно пълномощно да бъде оформено без изричното съгласие на самия Орлин Лъвов? — попита тя, като едва удържаше гласа си равен.
— Не, разбира се. Такъв документ се подписва лично от собственика и само по негова свободна воля — отвърна нотариусът. — Вашата свекърва донесе при нас някакви книжа и помоли всичко да бъде подготвено предварително, за да може господин Лъвов единствено да се яви и да подпише. Тя каза, че той е уведомен и съвсем скоро ще дойде.
— Той не знае нищо — произнесе Йоана твърдо. — В командировка е. Не е чувал за никакво пълномощно и съм сигурна, че не би подписал подобно нещо, нито е имал такова намерение.
Отсреща последва неловко мълчание.
— Разбирам. В такъв случай ще отменя часа за петък, докато ситуацията се изясни — каза жената вече по-предпазливо. — Моля ви, ако господин Лъвов желае да получи разяснение, нека се свърже лично с нас.
Йоана затвори и остана дълго неподвижна, вперила поглед в една точка. Генерално пълномощно. Продажба. Дарение. Разпореждане с апартамента. И всичко това уж за случай на „продължителна недостъпност по здравословни причини“. В гърдите ѝ се сви тежко предчувствие. Нима Маргарита Орлова наистина беше обмисляла вариант, при който Орлин изчезва от картината — болен, безпомощен или недееспособен — а тя получава контрол над жилището?
Йоана веднага набра съпруга си.
— Орлине, мисля, че трябва да чуеш нещо много неприятно — каза тя веднага щом той вдигна.
Разказа му разговора с нотариалната кантора почти дума по дума. От другата страна настъпи такава тишина, че тя не издържа и попита дали я чува.
— Чувам те — отговори най-сетне той с глух, напрегнат глас. — Йоана, това вече минава всякакви граници. Пълномощно за продажба на апартамента без мое знание не е „майка ми се тревожи“. Това прилича на опит да се сложи ръка върху чужда собственост.
— Какво ще правим? — попита тя тихо.
— Прибирам се по-рано — отсече Орлин. — Ще взема билет за утре. На място ще изясним всичко.
Той се върна от командировката два дни преди планираното. Беше мрачен, уморен, но решителен. Още преди да се прибере както трябва, отиде в същата нотариална кантора, като взе със себе си всички документи за апартамента. Йоана остана вкъщи, но през цялата вечер не можа да си намери място. Обикаляше от стая в стая, после заставаше до прозореца и се взираше навън, чакайки да види колата му.
Орлин се прибра късно. Лицето му беше застинало, сякаш издялано от камък.
— Какво стана? — попита Йоана още щом той прекрачи прага.
— Нотариусът потвърди, че майка ми наистина е ходила там — каза той и тежко се отпусна на стола в коридора. — Донесла е копие от стар документ за собственост. Още от времето, когато апартаментът формално се водеше на баба, преди наследството да бъде уредено окончателно. Явно е смятала, че тези книжа още имат значение. Не е предположила, че нотариусът ще провери актуалните данни в Имотния регистър.
— Значи е опитала да подготви пълномощно за разпореждане с жилището, като използва остарели документи? — уточни Йоана, макар отговорът вече да ѝ беше ясен.
— Така изглежда — кимна Орлин. — А най-лошото е, че нотариусът спомена още нещо. Майка ми казала, че „синът ѝ скоро ще мине да подпише“. Което означава, че или е смятала по някакъв начин да ме убеди, или… — той замълча за миг, — или е разчитала да подправи подписа ми, или да намери начин изобщо да мине без мен.
Йоана неволно си спомни работата си в Агенцията по вписванията. През ръцете на отдела ѝ бяха минавали десетки случаи на имотни измами — заплетени, груби, понякога нагли до безумие. Сега схемата ѝ се стори болезнено позната. Само че този път не беше чужда преписка, а собственият ѝ дом и собственото ѝ семейство.
— Орлине, виждала съм прекалено много такива истории — каза тя тихо. — Обикновено завършват зле за човека, от когото се опитват да отнемат имот. Трябва да поговорим с майка ти много сериозно. И може би да се консултираме с адвокат, за да защитим апартамента официално — да се впише някакво ограничение, така че без лично присъствие и подпис да не може да се извършва никаква сделка.
— Съгласен съм — отвърна Орлин. — Но първо ще говоря с майка ми. Искам от нея самата да чуя защо ѝ е било нужно всичко това.
Още на следващия ден двамата отидоха при Маргарита Орлова, след като оставиха Диана Огнянова при съседката. Свекървата ги посрещна напрегнато. По погледа ѝ личеше, че вече е усетила — тайната е излязла наяве.
— Мамо — започна Орлин почти веднага след като влязоха, — обадиха ми се от нотариална кантора „Гарант“. Разказаха ми за пълномощното, което си искала да подготвиш за разпореждане с моя апартамент. Обясни ми какво става.
Маргарита Орлова пребледня, но се опита да запази самообладание.
— Какво толкова има за обясняване? — каза тя, като повдигна брадичка. — В живота всичко се случва. Ако нещо ти стане — катастрофа, болест, кой знае какво — апартаментът ще остане без човек, който да взема решения. Нито да се продаде, нито да се уреди нещо. Аз мислех за вас. Най-вече за внучката си.
— Мамо — гласът на Орлин стана твърд, — апартаментът няма да „остане без човек“. Имам съпруга. Имам законни наследници — Йоана и Диана Огнянова. Ако с мен се случи нещо, те ще се разпореждат с имуществото така, както предвижда законът. Не ми е необходимо пълномощно на твое име. Още по-малко генерално, с право да продаваш и подаряваш.
— Ти не разбираш — гласът на свекървата потрепери. — Ами ако Йоана реши нещо? Ако се разведе с теб? Ако се омъжи за друг? Апартаментът пак може чрез детето да попадне в нейните ръце. Исках само да се подсигуря, за да остане жилището в нашето семейство, а не да отиде при чужди хора.
Йоана стоеше мълчаливо и слушаше. С всяка дума в нея нещо се късаше окончателно. Изведнъж всичко си дойде на мястото: от самото начало Маргарита Орлова не беше виждала в нея нито човек, нито майката на внучката си, а временна пречка и заплаха за семейния имот.